Линда Стюарт 3 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Трета част)

(към втора част)

Учудващо, бях тъжна и ядосана, дори непокорна. Бях смутена, че след цял живот пълен със страх, бях стигнала до рая и после пратена обратно. “Защо?”, питах се, “Твърде малка риба ли бях, или какво!”

В рамките на почти една година, често лежах в леглото си през нощта, плачейки, ридаейки и молейки Бог да ми позволи да се върна у дома. Не бях от тези щастливи хора, които преживяваха спонтанно освобождаване от тяхната болест с тяхното НДЕ. Все още бях много болна и не разбирах смисъла от това да остана на Земята като не мога с нищо да помогна и едва се свързвах с моето семейство и други хора. Хленчех, питах се и се молех на Бог: “Моля, моля, моля, моля позволи ми да се върна у дома.” Пазарейки се с Бог, исках настойчиво: “Ако трябва да стоя тук, защо не можеш да ме излекуваш, за да направя нещо?” Умолявайки Бог, извиках: “Ако нямаш намерение да ме излекуваш напълно, какво ще кажеш да ми позволиш да съм достатъчно добре, за да мога да рисувам дори един час на ден? Ако не мога да правя нищо, защо да няма някакъв начин да съм сред хора? Самотна съм!”

Въпреки, че постоянно чувствах вълни от Любов да ме поливат, когато спрях да се оплаквам достатъчно дълго, никога не получавах отговорите на моите молитви. Поне не отговорите, които исках. След около година се молех с нова молитва от най-искрените дълбочини на сърцето ми. Още веднъж се отказах от моето желание и усилия да управлявам живота ми, така изцяло както онази нощ, когато предадох живота си и умрях. Казах на Бог: “Мои скъпи Боже, предавам се. Не знам какво е правилно за мен. Не знам какво трябва да направя, да гледам, или какво трябва да кажа. Не знам дори какво да си мисля. Винаги искам това, което си мисля, че ще е най-добре за мен. Боже, не знам какво е най-добре за мен. Моят живот е твой. Каквото искаш за мен е добре. Ако трябва да лежа тук в това легло, болна и осакатена до края на живота си, дали ще е двадесет минути или двадесет години, това е добре. Каквото и да се случи е добре. Знам, че ме обичаш.” И после прибавих: “Имам само една молба. Моля, ако ще живея, нека да бъда полезна по някакъв начин – за Теб.”

Интересното след моето НДЕ беше, че започнах да виждам бяла Светлина и проблясъци от Светлина около хората и обекти. Понеже имах много физически аномалии по време на моята болест, предположих че “светлините” бяха други, оптични странични ефекти на моята болест. По-късно ми беше показано, че Светлините бяха много повече от това.

Като ми се оправи бавно здравето, от време на време карах кола сама. Един ден, по една оживена улица, спрях на червено и наблюдавах странна сцена да се развива пред мен. Товарен камион беше паркирал на дясната страна, около половин блок пред мен. Камионът беше от тези, които се отварят отстрани, а не отзад. Гледах как шофьорът мина покрай страната на камиона, която е от към улицата, и започна да разтоварва, докато едно превозно средство се приближаваше към него. Вътре в колата си извиках с моя малък южняшки глас: “О мили, не трябва да правиш това, опасно е.”

В този забележителен ден, гледах, потресена, как познатите танцуващи светлини около шофьора се завъртяха, бързо се съединиха във формата на спираща дъха, полупрозрачна, красива жена-Дух, излъчваща Светлина. Може би защото бях изпратила любовна и загрижена мисъл за състоянието на шофьора, та Духът обърна своя любовен поглед върху мен. За един кратък момент, нашите очи се срещнаха. Тя ми се усмихна, след това, носейки се върху нищо неподозиращия се човек, обърна своето внимание към своята грижа, мъжа, който не осъзнаваше райското присъствие и беше зает със своя бизнес. Бях като ударена от гръм.

Едва дишайки и хипнотизирана от видението, не ми се искаше да снема очи от красотата на сцената; въпреки това, с моето периферно зрение, осъзнах още по-непреодолими светлини. Когато успях да се отделя от Духа, огледах се бавно около мен и навсякъде, където виждах, всеки един човек с моето видение имаше красиви, обичащи и грижещи се за него Духове. Хората, ходейки безгрижно по тротоара, бяха съпроводени от Духове.

Вътре в колите, освободени от физически бариери, можех да видя Светлината и формата на съществата около пътниците. Видях бягащи хора с трепкащи светлини, оставяйки следи след тях, докато техния Дух поддържаше темпото. Хората като влизаха и излизаха от сградите, съществата от Светлина ги следваха. Гледката пред очите ми беше пълна с бляскава бяла Светлина. С ограниченото разбиране на моя човешки разум се мъчех да разбера значението на това, което виждах. Знаех, че светлините са свързани с хората, въпреки това бяха по-скоро от тях, отколкото с тях, сякаш те бяха продължение на тяхното съществуване – светлинна връзка към аспекта на тяхното Висше Аз. Светлините, които проблясваха от съществата, бяха ярки и обширни. Те бяха свързани и формираха един вид слънчева решетка. Спомням си от книгите за НДЕ-та за хора, които са виждали слънчеви решетки от другата страна, които не можеха да си обяснят.

Като погледнах към мрежата от Светлина пред мен, почувствах безмерното изливане на Любов, идваща от всички същества. Осъзнах, че връзката на човешките същества със съществата от Светлина беше чрез Любов и че самата Любов беше свързана чрез тази решетка. Метафората, изобразена от картината, която видях и възприех беше абсолютно ясна и аз бях залята със знанието, че ние всички сме едно. Разбрах, че нашето единство е свързано с Любовта и е на достъпно, много по-високо ниво и общуване, отколкото сме свикнали, но към което имаме достъп. Тази Любов е достъпна за всеки, който иска да свърши тежката Духовна работа, която ще ни позволи да отворим сърцата, разума и очите си към Духа. Спомних си Любовта, която почувствах в присъствието на Бог и усетих пълно чувство на Любов към всички създания като едно свързано цяло и проявление на Бог.

(Следва четвърта част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.