Линда Стюарт 4 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Четвърта част)

(Към трета част)

Постоянно тази единствена Истина беше давана. Само Бог съществува, Бог е всичко. Всичко, към което погледна, е изображение на Бог. Не физическия мираж, ами светещия блясък зад маската.

Сепнах се обратно към всекидневното съзнание от подсвиркването на клаксона. Погледнах скоростомера и осъзнах, че едвам пълзях напред с колата. С проливни сълзи течащи надолу по лицето ми, отбих колата встрани, докато възприема всичко, на което бях свидетел и си възвърна спокойствието на Духа. Не знам колко дълго седях, възприемайки чудото на това събитие, но не можех да мърдам, докато това грандиозно видение бавно се разсея, връщайки се към по-познатите форми на Светлина около телата на хората, които гледах.

Не ми се искаше да тръгвам, защото се надявах, че ангелите ще се върнат. Наричам ги ангели, защото не знам какво друго да кажа. Но като събрах достатъчно сили, за да карам, успях да стигна у дома. Все още се чудех какво ще си помисли моя съпруг като му кажа. Ще си помисли ли, че халюцинирам, че отново съм болна, или че дори съм си загубила ума? За негова чест, той изслуша с отворени уши моя разказ. Всъщност, след като разказах историята, неговия отговор беше: “Можеш ли да видиш нещо около мен?” Гледайки дълбоко в светлините около него, открих, че като се съсредоточавам върху проблясващите светлини, се появява форма, която придобива вида на красив Дух. Като описах неговия съпровождащ Дух, той се разтрепери.

Насърчена от отговора на Ед, казах моята история на децата и приятели и те я предадоха на техни приятели. Това даде началото на понякога плахи и скептични, но винаги любознателни въпроси от приятелите. Те също питаха дали имам нещо против да им кажа дали имат същества около тях.

Ще имам ли нещо напротив? Беше мое удоволствие да споделя Любовта, която изпитвах от фините обитатели на пространството, където Любовта царува. С нетърпение споделях с всеки, който искаше да знае, дали има ангели около тях. Накрая, новините за моята способност да виждам ангелското царство се разпространиха по вестниците, телевизионни предавания, лекции в университети и най-важно – от уста на уста. Днес посвещавам времето си на четене, да давам съвети и лекции. Като приказвах повече и повече с хората, събрах нови прозрения. В началото наричах това, което виждам, ангели, защото нямах други думи, с които да опиша какво виждах. Съществата бяха любящи, светещи и имаха присъствие и красота от друг свят. Интересно, когато моята способност да различавам Духове се увеличи, започнах да виждам различен тип Дух, покриващ хората, и те завладяха моето внимание. Чувствах се отговорна да опиша точно какво виждам и само това, което виждам около хората, които искаха преглед, дори ако техния Дух не изглеждаше като стереотипния ангел, който те очакваха.

Например, веднъж казах на една жена за един стар мъж с изпъкнали уши, носещ малки обли очила и с глупава усмивка, която разкриваше зъби, които имаха място между тях. Жената ме погледна смаяна и ми каза със сълзи на очи: “О, Боже мой, познавам го. Това е моя чичо, който беше убит. Винаги съм се чудела дали е добре.” Духът се усмихна и се свърза телепатично с мен. Успях да кажа на неговата племенница, която той все още обичаше, че той е добре и че е с тази неподозираща жена през цялото време. Първият път, когато такова нещо се случи, се изненадах. Объркана си помислих: “О чудесно, сега виждам ‘мъртви’ хора!” Ако не бях преживяла моето НДЕ сигурно щях да си помисля, че съм луда. Но имах НДЕ. Сега мога да виждам ангели, и очевидно мога да видя Духовете на умрели хора.

Няма смърт, но мога да докладвам за присъствието от други измерения, където Духовете живеят след напускане на тяхното земно съществуване. Също открих, че мога понякога да видя Духовната форма на хора, които са все още живи на Земята. Бързо осъзнавах моето предназначение за тази способност като виждах Радостта и удобството, което тя даде на хората да чуят обнадеждаващите истории за Любовта след смъртта.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.