Мелън Томас Бенедикт 6 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Шеста част)

И минах през процеса на прераждане, очаквайки да бъда бебе някъде. Но ми беше даден урок как личността и съзнанието се развиват и се преродих отново в това тяло. Бях толкова изненадан като си отворих очите. Не знам защо, но толкова се радвах, че съм обратно в това тяло, обратно в моята стая с някой, който се грижеше за мен и изливаше сълзи от очите си. Беше моята болногледачка. Беше се предала след час и половина след като ме намерила мъртъв, но знаем че беше час и половина, понеже бях намерен. Тя уважи моето желание, моето ново мъртво тяло да бъде оставено само за няколко часа, доколкото можеше. Имахме усилен стетоскоп и много начини да проверим жизнените функции на тялото, за да видим какво се случваше. Тя може да потвърди, че бях мъртъв.

Това не беше преживяване близко до смъртта. Преживях самата смърт за поне час и половина. Тя ме намери мъртъв и проверяваше стетоскопа, кръвното налягане и сърцебиенето за час и половина. След това се пробудих и видях Светлината навън. Опитах се да стана да отида при нея, но паднах от леглото. Тя чу силен трясък и влезна и ме намери на пода.

Като се оправих, бях много изненадан и все пак слисан от това, което ми се случи. Първоначално цялата памет от пътешествието, което имах, я нямаше. Появих се на този свят и питах: “Жив ли съм?” Този свят изглеждаше повече като сън в сравнение с другия.

В рамките на три дни се чувствах нормално отново, по-ясно, все пак различно, от както съм се чувствал преди в моя живот. Паметта ми от пътешествието се върна по-късно. Не можех да видя нищо погрешно, в което и да е човешко същество, което бях виждал. Преди това бях наистина прибързан в преценката си. Мислех, че много хора са наистина прецакани, всъщност си мислех, че всички са прецакани с изключение на мен. Но всичко това ми се разясни.

След около три месеца по-късно един приятел каза, че трябва да се тествам, и отидох да ме сканират и т.н. Наистина се чувствах добре и ме беше страх от лоши новини. Спомням си доктора в клиниката като гледаше сканираните неща от преди и след това, казвайки:

- Ами, сега тук няма нищо.

- Наистина, може би е чудо? – казах аз.

- Не, тези неща се случват, наричат се спонтанни ремисии. – каза той.

Държеше се много безразличен. Но това беше чудо и аз бях впечатлен, дори ако никой друг не беше. Мистериите на живота имат много малко общо с интелигентността. Вселената изобщо не е интелектуален процес. Интелектът помага, брилянтен е, но точно сега това е нещото, с което се движим, вместо с нашите сърца и по-мъдрата част от нас самите.

Центърът на Земята е този велик трансформатор на енергия, точно както можете да го видите на снимките на магнитното поле на нашата Земя. Това е нашия цикъл, дърпащ преродилите се души обратно през него. Знак, че сте достигнали човешкото ниво е, че започвате да развивате индивидуално съзнание. Животните имат групова душа и те се прераждат в групови души. Един елен е много вероятно да бъде елен завинаги. Но просто, че си роден човек, дали уродлив или гений, показва, че си на пътя на развитие на индивидуалното съзнание. То е част от груповото съзнание наречено човечество.

Видях, че расите са личностни клъстери. Държавите като Франция, Германия и Китай имат тяхната собствена личност. Градовете имат своята личност, техните местни душевни групи привличат определени хора. Семействата имат групови души. Индивидуалната идентичност се развива като разклоненията на един фрактал, груповата душа изследва нашата индивидуалност. Различните въпроси, които всеки един от нас има, са много, много важни. Това е как Бог изследва своето Аз – чрез теб. Тъй че, поставяй въпросите си и търси. Ще намериш твоя Аз и ще намериш Бог в този Аз, защото е само Аз-а.

И още започнах да разбирам, че всички ние хората сме близки другари. Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много творчески посоки, но все пак едни и същи. Сега като погледна някое човешко същество виждам близък другар, моя близък другар, този, който винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, който ще намерите сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … с твоя Аз. Ще обикнеш всичко от това.

Спуснах се и в това, което може би ще наречете ад и беше много изненадващо. Не видях сатана или дявол. Моето спускане в ада беше спускане в личната човешка мизерия, невежество и тъмнина на незнанието на всеки индивид. Изглеждаше като мизерна вечност. Но всяка от милионните души около мен имаше винаги малка звезда на разположение. Но никой не й обръщаше внимание. Те бяха толкова погълнати от тяхната болка, травма и мизерия. Но след това, което изглеждаше като вечност, започнах да викам Светлината като дете, викащо родителя за помощ. Тогава Светлината се отвори и оформи тунел, който дойде точно към мен и ме изолира от всичкия страх и болка. Това е ада. Та това, което правим, е да се учим да стиснем ръце и да се съберем. Вратите на ада са отворени сега. Ние ще се свържем, ще се държим за ръце и ще излезем заедно от ада.
Светлината дойде при мен, превърна се в огромен златен ангел и аз казах: “Ти ангел на смъртта ли си?” Тя ми обясни, че е моя абсолютен Дух, матрица на Висшия ми Аз, много древна част от нас. Тогава бях откаран към Светлината.

Скоро нашата наука ще изрази Духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина или Духовна енергия. Физиците използват тези атомни ускорители, за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и всичко това. Ами един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни ускорители те не само виждат какво има вътре, ами създават частици. Слава Богу, повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекунди. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме като вървим напред.

Видях една област, в която има една точка, където предаваме цялото знание и започваме да създаваме следващия фрактал, следващото ниво. Имаме силата да създаваме докато изследваме. И Бог се изследва чрез нас.

След моето завръщане чувствам спонтанно Светлината и се научих да отивам до онова място почти всеки път в моите медитации. Всеки един от вас може да направи това. Не е необходимо първо да умрете за да го направите. Във вашето оборудване е, снабдени сте за това вече. Тялото е най-великолепната Светлина, която съществува. Тялото е вселена от невероятна Светлина. Духът не ни кара да разлагаме това тяло. Това не се случва. Спрете да се опитвате да станете Бог, Бог става вас. Тук.
Умът е като дете, бягащо през вселената, искащо това и мислещо, че то е създало света. Но аз питам ума: “Какво общо има твоята майка с това?” Това е следващото ниво на Духовна осъзнатост. О! Моята майка! Изведнъж изоставяш егото си, защото не си единствената душа във вселената.

(Следва седма част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.