Мелън Томас Бенедикт 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

<—Към „Линда Стюарт 4 (Досег до вечния живот)

Мелън Томас Бенедикт е човек на изкуството, който е имал преживяване близко до смъртта през 1982. Бил е мъртъв за около час и половина поради неизлечим рак. По време на смъртта му, той излиза от тялото си и отива в Светлината. Заинтересуван от вселената, той бива откаран далече в дълбочините на съществуването и дори извън тях, в енергетичната празнота на нищото преди Големия Взрив. Имал възможността да научи много относно прераждането. Благодарение на неговото преживяване успява да допринесе за научни открития. Мелън се е занимавал усилено с механиката на клетъчното общуване и изследвания, свързани с връзката на Светлината и живота в областта на квантовата биология. Изследванията предоставят нов поглед как работят биологичните системи. Мелън е открил, че живите клетки могат много бързо да отговорят на светлинни подбуждания, водещи до, освен други неща, високо-скоростно лечение. Той е изследовател, изобретател и лектор. Няколко седмици след като Мелън се е родил, той може би е преживял НДЕ, когато червата му са се разкъсали. Тялото му било захвърлено настрана като труп, но все пак за изненада на всички, той по-късно се е съживил. Когато е станал достатъчно голям, за да може да държи пастели, започнал нещо, което се е превърнало в непреодолим подтик да създава символични форми на черно-бели Ин-Ян кръгове от източните религии. Не си спомня защо ги е чертал. Прекарал е училищните си години в католически интернат във Вермонт и като младеж е бил кръстен в християнската религията на спасителната войска. Пътувал е много, защото втория му баща е бил военен, докато семейството му не се е установило в Северна Каролина. След това Мелън е имал диагноза рак, който не може да се оперира. Той се махнал от полуделия филмов свят и подкарал собственото си студио за цветно стъкло. Като се влошило състоянието му, прекарал все повече време с изкуството си. Една сутрин се събудил, знаейки че ще умре на следващия ден, и умрял.

През 1982 умрях от неизлечим рак. Състоянието не можеше да се оперира и всякакъв вид химиотерапия просто ме правеше по-вял. Бяха ми дали от шест до девет месеца живот. Бях информационен маниак през 70-те, и бях паднал Духом относно ядрената, екологичната и т.н. криза. И понеже нямах Духовна основа, започнах да вярвам, че природата е направила грешка, и че вероятно сме един раков организъм на тази планета. Не виждах никакъв начин да се избавим от проблемите, които си бяхме създали. Възприемах всички хора като рак, и това беше, което получих. Това ме уби. Внимавайте каква ви е гледната точка за света. Може да се върне на теб, най-вече ако имаш лошо отношение към света. А аз имах сериозно негативно такова. Това ме доведе до моята смърт. Опитах всякакви лечебни методи, но нищо не помогна.

Та прецених, че това е наистина само между мен и Бог. Никога досега не се бях срещал или занимавал с Бог. Нямах никаква Духовност по онова време, но бях на път да уча за Духовността и алтернативното лечение. Поставих си за цел да прочета и науча всичко възможно по въпроса, защото не исках да бъда изненадан като съм от другата страна. Започнах да чета относно различните религии и философии. Всички те бяха много интересни и даваха надежда, че има нещо от другата страна.

От друга страна, като самоиздържащ се художник на цветно стъкло, нямах здравна застраховка. И така, моите спестявания отидоха за една нощ. Тогава се изправих пред медицинската професия без никаква застраховка. Не исках да обременявам финансово моето семейство, и затова реших, че ще се справя сам. Нямаше постоянна болка, но имах мигове, в които губех съзнание. Разбрах, че не мога да карам кола и след това отидох в приют. Имах собствена болногледачка. Бях благословен от този ангел, който ме съпроводи през последната част от живота ми. Издържах около осемнадесет месеца. Не исках да вземам много лекарства, понеже исках да съм възможно най-съзнателен. Тогава изпитах такава болка, нямах нищо друго освен болка в съзнанието, за щастие само няколко дни.

Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше. Това беше деня, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спя. Следващото нещо, което си спомням, беше началото на типичното НДЕ. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо, отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата. Там беше и Светлината. Обърнах се към нея. Беше много подобна на това, което много други хора описват в техните НДЕ-та. Беше толкова величествена. Реална е, можеш да я почувстваш. Пленителна е, искаш да отидеш към нея, сякаш искаш да отидеш в ръцете на твоята майка или татко.

Като започнах да се движа към Светлината, знаех интуитивно, че ако отида при нея, ще бъда мъртъв. И както се движех към нея казах: “Моля, изчакай малко сега, изчакай една минута. Искам да си помисля за това. Бих желал да приказвам с теб, преди да тръгна.” За моя изненада, цялото преживяване спря в този миг. Вие управлявате наистина вашето НДЕ. Не се намирате на влакче в увеселителен парк. Моето желание беше уважено и проведох няколко разговора със Светлината. Светлината се променяше в различни фигури, като Иисус, Буда, Кришна, мандали, първообразни картини и знаци.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.