Мелън Томас Бенедикт 3 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Трета част)

На всяко ниво, високо или ниско, в каквато и форма да сте, вие сте най-красивите създания. Бях изненадан да открия, че нямаше никакво зло в моята душа. Попитах:

- Как е възможно това?

Отговорът беше, че никоя душа не наследява зло. Ужасните неща, които се случваха на хората може да са ги подтикнали да правят зли неща, но техните души не са зло. Това, което всички хора търсят, това което ги поддържа, е Любов, ми каза Светлината. Това което разваля хората е липсата на Любов. Разкритията идващи от Светлината продължаваха нататък. После питах Светлината:

- Това означава ли, че човечеството е спасено?

Тогава като звук от тромпет с дъжд от спираловидни светлини, Великата Светлина проговори:

- Запомни това и не го забравяй; вие се спасявате, освобождавате и лекувате. Винаги сте го правили. И винаги ще. Вие сте създадени със силата да правите така от преди началото на света. В този миг осъзнах още по-силно. Осъзнах, че ние вече сме спасени. Ние сме се спасили, защото ние сме били проектирани да се самопоправяме, както останалата част на Божията вселена. Това е значението на второто пришествие.
Благодарих на Светлината от Бог с цялото си сърце. Най-доброто нещо, което можех да измисля бяха тези прости думи на пълно уважение:

- О скъпи Боже, скъпа Вселено, скъпи Висши Аз, обичам живота си.

Светлината сякаш ме вдишваше дори по-дълбоко. Сякаш напълно ме поглъщаше. Обичащата Светлина е, до ден днешен, неописуема. Влезнах в друга реалност, по-дълбока от последната и осъзнах нещо повече, много повече. Беше грамаден поток от Светлина, обширен и пълен, дълбоко в сърцето на живота. Попитах какво е това. Светлина отговори:

- Това е реката на живота. Пий от тази манна небесна за твоето сърце.

Това и направих. Поех една голяма глътка и после още една. Да пиеш от самия живот! Бях въодушевен. Тогава Светлината каза:

- Имаш желание.

Светлината знаеше всичко за мен, всякакво минало, настояще и бъдеще.

- Да! – прошепнах аз.

Поисках да видя останалата част от вселената; извън нашата слънчева система, извън всички човешки илюзии. Светлината тогава ми каза, че мога да тръгна по Потока. Така и направих и бях откаран през Светлината до края на тунела. Почувствах и чух поредица от много нежни звукови гърмежи. Какво бързане!

(Следва четвърта част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.