Мелън Томас Бенедикт 4 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Четвърта част)

Изведнъж сякаш бях изстрелян надалече от планетата по този поток от живота. Видях земята да се отдалечава. Слънчевата система, в целия си блясък, профуча и изчезна. По-бързо от скоростта на Светлината летях през центъра на галактиката, поемайки повече знания. Научих, че тази галактика и цялата вселена, бликат от много различни по видове Живот. Видях много светове. Добрата новина е, че не сме сами в тази вселена!
Като минавах през този поток от съзнание през центъра на галактиката, потокът се разширяваше в страхотни фрактални вълни от енергия. Супер клъстерите на галактиките с цялото им древно знание минаваха наоколо. В началото си мислех, че отивам някъде; всъщност пътувах. Но тогава осъзнах, че както потокът се разширяваше, моето съзнание също се разширяваше да поеме всичко във вселената. Цялото съзнание мина покрай мен. Беше невъобразимо чудо! Бях наистина детето-чудо, едно дете в страната на чудесата!

Сякаш се бях извисил над всичките създания във вселената и те изчезваха в точка от Светлина. Почти веднага втора Светлина се появи. Дойде от всички страни и беше толкова различна. Светлина, състояща се от много повече дори от всички честоти във вселената. Почувствах и чух няколко меки звукови гърмежа отново. Моето съзнание, или същество, се простираше, за да се смеси с цялата холографна вселена.

Когато влезнах във втората Светлина, осъзнах че тъкмо съм се издигнал над Истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората Светлина, се разширих извън първата Светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам завинаги, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди Създанието, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето – първата дума – първата вибрация. Бях в окото на Създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание. Като казвам, че можех да виждам или усещам завинаги, имам предвид че можех да преживея цялото създание как се самосъздава. Беше без начало и без край. Това е мисъл за разширяване на ума, нали? Учените възприемат Големия Взрив като единствено събитие, което е създало вселената. Видях, че Големият Взрив е един от безбройните Големи Взривове създаващи вселените безкрайни и едновременни. Единствените картини, които дори трудно се описват с човешки термини, би били тези, създадени от суперкомпютри използващи фрактални геометрични уравнения.

Древните са знаели това. Те са казали, че Божеството периодично създава нови вселени чрез издишване и разрушава други вселени чрез вдишване. Тези епохи са били наречени Юги. Модерната наука нарича това Големия Взрив. Бях в абсолютно чисто съзнание. Можех да видя или възприема всички Големи Взривове или юги, които се създаваха или саморазрушаваха. Мигновено влизах във всички едновременно. Видях, че всяка малка частица от създанието има силата да създава. Трудно е да се обясни това. Все още съм ням относно това.
Трябваха ми няколко години след като се завърнах изобщо да асимилирам с думи преживяването на празнотата. Мога да ви кажа това – празнотата е по-малко от нищото и все пак повече от всичкото! Празнотата е абсолютната нула, хаосът формиращ всички възможности. Тя е абсолютното съзнание, много повече от дори универсална интелигентност.

Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е в и извън всичко. Вие, дори точно сега, като живеете, сте винаги вътре и вънка от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете за да стигнете там. Празнотата е вакуум или нищо между физическите проявления, пространството между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го нулева точка. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата, или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената отколкото където и да е!

Това, което мистиците наричат празнота, не е празнота. Тя е толкова пълна с енергия, различен вид енергия, която е създала всичко, което сме. Всичко след Големия Взрив е вибрация, от първата дума, която е първата вибрация. Библейското “Аз съм” наистина има въпросителна след себе си.
“Аз съм? Какво съм аз?”

Създанието е Бог, които изследва себе си по всевъзможни начини, едно продължително, безкрайно изследване чрез всеки един от нас. Чрез всеки косъм на главата ви, всяко листо на дърветата, всеки атом, Бог изследва себе си, великото “Аз съм”. Започнах да виждам, че всичко което е, е Аз-ът, вашия Аз, моя Аз. Всичко е великия Аз. Затова Бог знае, дори когато едно листо падне. Това е възможно, защото където и да сте, там е центъра на вселената. Където и да е някой атом, там е центъра на вселената. Има Бог там и Бог е в празнотата.

Като разглеждах празнотата и всички юги или създания, бях напълно извън времето и пространството такива, каквито ги познаваме. В това разширено състояние открих, че създанието е напълно чисто съзнание, или Бог, идващо в изживяването на живота, какъвто го познаваме. Самата празнота е лишена от изживяване. Тя е преди живота, преди първата вибрация. Божеството е повече от живот и смърт. Затова във вселената има дори нещо повече от живота и смъртта да се изживее!

(Следва пета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.