Барбара Уитфилд 5 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Към четвърта част)

(Пета част)

Преди моето НДЕ и преглед на живота, знаех, че съм била малтретирана физически и емоционално от моята майка и пренебрегвана от двамата ми родители. Спомням си почти всичко. Проблемът беше, че тези спомени не събудиха никакъв чувствен отговор в мен. За да се справя с болката, аз се затворих не само като дете, но и като възрастен. Защитавах се с моя “емоционален новокаин”, за да не мога да чувствам нищо, което ми се беше случило в моето детство. Затвореността ми продължи и в моя живот като възрастна. След като преживях прегледа на живота ми, успях да премахна новокаина от моето минало и да съединя отново парчетата от моя живот. Започнах да уча за всички нови чувства, които идваха.

Психиатрията нарича емоционалния новокаин “психично затваряне”. Това е разпространен начин, използван от децата, за да преодолеят тежки времена. Когато пораснем, ние избираме дали да останем затворени или да си спомняме и да работим върху тези минали, но болни и затворени спомени. В моя преглед на живота също видях началото на малтретирането по начина, по който се отнасях спрямо децата ми. За мен това не беше избор на затвореност или лекуване. Нуждаех се да спра веригата, за да спася децата ми от това, през което аз минах.

Научих от моя преглед на живота, че единственото нещо, което е реално е Любовта и единственият начин да споделяме Любов е, като сме истински. Да сме истински се случва, когато признаем чувствата си и непрекъснато споделяме нашата Истина. Когато чувстваме, че нашите чувства са истински, ние споделяме нашата Истина от Любов. Тогава нашето отношение с Бог и с нас самите е здравословно.

Моите родители и останалата част от моето семейство и приятели определено не бяха изключение на правилото, когато се наложи да разберат новото ми отношение. Помагах дванадесет години на групи хора за международната асоциация за изследване на преживяванията, близки до смъртта и най-големия проблем, за който приказват хора, преживели НДЕ, е, че никой не ни разбира. Ние преживяваме дълбока промяна в нашите стойности и отношения и се нуждаем да приказваме за това в групи, които ни подкрепят. Сякаш сме живели живота ни в черно и бяло и изведнъж са ни показани цветове. Нямаме страх от смъртта. И това е просто един от многото парадокси. Защото не се страхуваме от смъртта, не се страхуваме да живеем. Ние обичаме живота по съвсем нов начин. Повече сме склонни да поемаме рискове, за да помагаме на другите. Ние работим с умиращите, защото взимаме толкова много, колкото даваме като помагаме.

Нашите изследвания също показват, че история от детска травма, малтретиране и пренебрегване е по-често срещано сред хората, преживели НДЕ, отколкото статистическата контролна група. Много хора с НДЕ, които съм интервюирала, идват от оскърбително детство довело до пристрастяване. Ние всички имаме същата история. Приказваме как всеки път нашите родители започват да пият или да взимат хапчета … и те си отиват. Дори ако техните тела бяха все още там, те си бяха отишли. И така ние се затваряхме. Понеже нашите родители се бяха затворили, така и ние. Но нашите НДЕ-та ни върнаха обратно. Те ни напомниха кои сме ние. И за да поддържаме нашето истинско аз, ние трябва да се научим да чувстваме, да споделяме нашата истина и да даваме нашата Любов. Описала съм в подробности за малтретирането на деца в моята последна книга – Духовни пробуждания. Травмирането на деца винаги ми е било интересно, поради моята собствена история и защото чувам за него много често в групите, които ни подкрепят и като говоря пред хора. Сега е показано статистически в изследванията.

В Духовни пробуждания пиша също, че не трябва да обиждаме никого, а вместо това да прекъснем веригата от тормоз. Когато умрем, ние ще преживеем отново нашия живот през погледа на всеки друг, както и от нашия. Има само информация и чувства, усещания и знание. Ние наистина не можем да съдим и да обвиняваме другите, защото внезапно разбираме от къде сме и от къде всички други идват. Ние съдим само тук, в тази земна реалност. Там горе, в Бог, научих за това. Знанието за това, което се случи, се вливаше в мен и си повтарях постоянно моето “нищо чудно”. Повярвах, че Бог не съди никой, но иска да се учим, за да не правим едни и същи грешки отново. Моите преживявания ми показаха, че Бог иска от нас да разширим Любовта, а не страха. Ако мога да разбера детството ми и мога да наименувам, изкажа и да оставя емоциите, които съм задържала от дете, да си отидат, аз няма да повторя моето минало. Моите родители повториха миналото си, защото не знаеха, че може по-добре. Преди моето НДЕ и прегледа на живота ми, старият начин на конфликти и затваряне ме управляваха. Изведнъж бях изстреляна извън времето и обгърната по съвсем различен начин. Точно толкова бързо се върнах обратно, искаща да изкова нови основи. Имах огромна възможност и сега искам да я споделя. Но не виня и определено не искам да съдя никого, включително моите родители.

И сега, почти двадесет и три години по-късно, моите родители умряха, баща ми в края на 1992, а майка ми в началото на 1994. В прегледа на живота ми имаше сцена, в която помагах на баща ми да умре и наблюдавах моята майка умираща. Всъщност, прегледа на живота ми, това което научих от него и много по-важно – това което преживях в него; тази божествена енергия, която ни свързва всички нас; от тогава тя водеше всички мои връзки. С всеки човек, който придружавах в процеса на умиране, също ставах свидетел на тази Духовна енергия. Говорела съм пред стотици работници в болници и почти всеки се съгласява, че тази енергия присъства. Често ми казват техните истории за обичащата енергия на Бог, присъстваща по време на смъртта.
Във всички истории в тази книга се чувствам свързана с тази енергия през сърцето ми. Молитвата в сърцето ми е постоянна и е музиката на заден фон, аранжираща преживяванията ми. Ние всички сме свързани с обичащата енергия на Бог, тя е най-мощната сила във вселената.

(Край)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.