Барбара Уитфилд 3 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Към втора част)

(Трета част)

Майка ми беше зависима от наркотиците, ядосана, оскърбена, а баща ми го нямаше през повечето време и не се намеси. Видях цялото си детство в травма отново, в моя преглед на живота, но не го видях в малки части и детайли, по начина, по който си го спомнях като възрастна. Видях го и го преживях, както го бях живяла по времето, когато се случваше. Не бях само мен си, ами и майка ми. И моят баща. И моят брат. Ние бяхме всички едно. Точно както почувствах всичко, което моята баба беше почувствала, сега почувствах болката на майка ми и пренебрегването в нейното детство. Тя не се опитваше да бъде лоша. Тя не знаеше как да обича и да бъде мила. Не разбираше за какво е животът. И тя все още беше ядосана за детството си, защото бяха бедни и защото баща й имаше силни припадъци почти всеки ден, докато не умря, когато тя беше на единадесет. И тогава тя беше ядосана, защото той я напусна.

Всичко ни заля обратно, включително и безпомощността на баща ми да спре лудостта. Ако моят баща беше вкъщи, когато майка ми избухваше в яд, той би затворил всички прозорци, за да не могат съседите да я чуят. Отново станах свидетел на яростта на брат ми към обижданията на майка ми и после той я пренасяше на мен. Видях как всички ние бяхме свързани в този “танц”, който започна с моята майка. Видях как нейното физическо тяло изразяваше болка й. Видях как пораснах и напуснах къщата на родителите ми на осемнадесет. До този миг видях майка ми да претърпява двадесет и шест операции, двадесет и пет от които бяха по избор. Видях се като дете да се моля за доктор да й помогне. Една или друга част от тялото й беше винаги в болка. Имаше две стопявания на прешлените на врата си, и две или три на лумбалния гръбнак. Двете колена, двата лакътя и едната й китка бяха оперирани.

Като продължи прегледа на живота ми, отново преживях гладуването на майка ми, защото й беше казано, че е станала “закръглена”. После тя претърпя няколко операции за чревни проблеми и запек и по време на тях в болницата я хранеха с тръби, защото беше толкова слаба. Дори си скъси пръстите на краката. Това го наричат операция на деформирани пръсти. Истинската причина беше, че тя имаше огромна колекция от обувки с високи токчета, които бяха в размер четири и половина. (инаги носеше тънки, високи токчета, въпреки лошия си гръбнак). Нейните крака растяха (както на всички, когато порастваме), но тя искаше токчетата да останат с номер четири и половина. Видях се в един мехур с нея, когато нейният ортопедичен хирург й каза: “Флоренс, имаш два избора. Да си вземеш обувки с половин размер по-големи или да си скъсиш пръстите!” Той се смееше, но тя избра операцията. Тя беше в гипс шест седмици, взимайки все повече лекарства за успокояване на болката и за сън.

Видях я също да минава през психиатрични болници. По време на една от тях, около 1955, не можех да я посетя за три седмици. Бях на около единадесет и бях сигурна, че бях направила нещо погрешно. В един мехур можех да се видя, когато най-накрая ми беше позволено да я видя. Изглеждах голяма за годините ми, по-висока от нея. Тя тежеше около четиридесет килограма. Аз изглеждах по-едра. Тя живееше с черно кафе, успокоителни и болкоуспокояващи. Аз обичах да ям.

В мехура я молех да приказва с докторите, за да си дойде у дома. Тя каза: “О скъпа. Това е като работа. Нямам нужда да бъда тук, но тати има три здравни осигуровки и така правя пари, докато съм тук. Синият Кръст плаща всички медицински разноски и ние ще запазим остатъка от другите две застраховки.” Сега почувствах да го казва и наистина го имаше предвид. Тя вярваше в това. Продължих да гледам и осъзнах, че нищо не може да помогне на моята майка, защото тя нямаше реално разбиране защо беше тук. Можех да се чуя да казвам: “Нищо чудно, нищо чудно.” И тогава доброжелателната енергия, която ме държеше ме стисваше по-силно и дори с повече Любов.

Продължихме да гледаме майка ми в болка, виждайки се с докторите и винаги получавайки рецепти за болкоуспокояващи, хапчета за сън и други лекарства. Единственото ми чувство по това време беше самота. Чувствах се толкова самотна, когато тя беше в болницата. После я видях да ме малтретира, когато си беше у дома. Сега почувствах, че тя ме тормозеше, защото мразеше себе си. Видях се паднала на колене, да се моля за доктор да й помогне. Това, което не разбирах като дете, но схванах в прегледа на живота, беше, че тя не искаше никой да й помогне. Тя мислеше, че нейната работа в живота е да има доктори и да бъде пациент. И тя се наслаждаваше на грижите за нея в болницата.

Видях как се бях предала, за да оцелея. Забравих, че съм дете. Станах майката на майка ми. Изведнъж разбрах, че на майка ми се беше случило същото в нейното детство. Тя се грижеше за нейния баща по време на неговите пристъпи и като дете се отдаде на него. Като деца, тя и аз станахме всичко, от което другите се нуждаеха. Като продължи прегледа на живота ми, също видях душата на майка ми, колко болнав беше живота й, колко загубена беше тя. И видях моя баща, как той си затваряше очите, за да избегне скръбта за болката на майка ми и за да оцелее. В моя преглед на живота видях, че те бяха добри хора, притиснати в безпомощност. Видях тяхната красота, човечност и нуждите останали неизпълнени в техните детски години. Обичах ги и ги разбирах. Може да си имаме проблеми, но ние все още сме свързани в нашия танц на живота чрез енергийния източник, който ни е създал.

Тогава разбрах, че ние не свършваме с нашата кожа. Ние всички сме в това голямо разбъркано количество от съзнание. Всеки един от нас е част от това съзнание, което наричаме Бог. И ние не сме просто хора. Ние сме Дух. Ние бяхме Дух преди да дойдем в този живот. Сега всички ние сме борещите се Духове, опитвайки се да разберем правилно какво е да бъдеш човек. И когато напуснем това място, ние ще сме чисти Духове отново.

Като продължи прегледа на живота ми, аз се омъжих и имах моите собствени деца и видях, че бях на ръба да повторя кръга на малтретирането и травмата, която бях изпитала като дете. Бяха ми предписани лекарства.

Бях в болницата. Ставах като майка ми. И в същото време тази енергия ме държеше и ми позволи да преживея всичко това. Почувствах спомените на Бог за тези сцени през очите Му, точно както аз гледах през очите на баба ми. Можех да почувствам Божествения интелект и бях поразена. Бог ни обича и иска от нас да се учим и да се събудим за нашето истинско Аз, за това, което е важно. Осъзнах, че Бог иска да знаем, че ние изпитваме истинска болка ако умрем без да живеем. И начина, по който трябва да живеем, е да даваме Любов на нас и на другите. Ние сме тук, за да се научим никога да не задържаме нашата Любов. Но само, когато се излекуваме достатъчно, за да бъдем реални, можем да разберем и да даваме Любовта, по начина, по който Любовта е замислена.

Животът ми продължи да се разкрива и станах свидетел колко жестоко се отнасях към себе си, защото това ми беше показано и на това ме бяха научили като дете. Осъзнах, че най-голямата грешка, която направих в моя живот през тези тридесет и две години беше, че не се научих да се обичам.

(Следва четвърта част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.