Реч на Чико Уитакър Ферейра при получаване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Чико Уитакър Ферейра при връчване на Наградата за цялостен житейски принос 8.12.2006г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, уважаеми гости, скъпи приятели,

„По света има много повече хора, които желаят да променят нещата, отколкото можем да си представим. Това, от което се нуждаем, е да умножим начините и възможностите да се събираме заедно.“

За първи път казах това по време на предизборна кампания през 1992г., но това убеждение е изграждано в продължение на много години. Първото твърдение – че има много повече хора, отколкото си мислим, които искат да променят света – винаги ме е окуражавало. Второто – че трябва да действаме заедно – винаги е било предизвикателство, пълно както с радост, така и с тъга.

Наградатa, която имам честта да получa днес, до голяма степен е свързана с неуморната ми вяра в способността ни да преодоляваме това предизвикателство. За тази награда значение има целият ми жизнен път, но със сигурност последните седем години са оказали огромно влияние. През тези години аз участвах активно в Световния социален форум. Този Форум е белязан именно от онова търсене на единство, от което така се нуждаем. И не е случайност, че бях номиниран за тази награда от жители нa Индия, участвали в процеса.

Започнах да се интересувам от социалните проблеми през петдесетте години. Един теолог отвори очите на моето поколение млади студенти-католици за една от най-големите обиди към Бог, който е любов: пълното игнориране на мизерията и потисничеството. Живеейки в страна на контрасти – каквато продължава да бъде Бразилия и днес – нямахме друг избор освен да се опитаме да реагираме по някакъв начин на това предизвикателство.  

Задачата обаче беше огромна – и все още е. В Третия свят има толкова много хора, които живеят в нечовешки условия! Навсякъде неравенството се задълбочава. Възникват нови форми на омраза и се разпалват нови войни – винаги жестоки. Огромно богатство се стича в малко на брой страни и във все по-малко на брой ръце. Продължението на живота на Земята е под заплаха. И всичко това се случва в епоха, в която нашите знания и средства за справяне с тези проблеми нарастват експоненциално.

Това противоречие стана очевидно за мен, докато работех по проект за споделяне на опит от борбите срещу потисничеството по цял свят, след като самият аз бях станал свидетел на насилието на военния преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. Осъзнах, че силата, която притежаваме – голяма или малка, в различни видове и форми – може да бъде упражнявана, както за да доминира, така и за да служи. За да доминираме, ние поддържаме зависимостта на тези, които се нуждаят от ресурси, които ние контролираме. В същото време увеличаваме ресурсите и контрола си върху тях. За да служим, действаме точно по обратния начин: освобождаваме тези, които се нуждаят от ресурсите от зависимостта им от тях, гарантирайки им все по-свободен достъп до ресурсите. Силата, използвана за доминиране винаги нараства, но изолира тези, които я притежават. Силата, използвана, за да служи, води до създаването на друг вид сила: обща сила, споделена солидарно между всички, по-голяма от изолираната сила на всеки един от нас.

Без съмнение „силата на доминирането” е част от варварството, защото тя не се колебае да използва насилие, за да се наложи; докато „споделената сила”, възникнала като „сила на служенето” е част от процеса на цивилизоване, в който в крайна сметка живее човечеството. За съжаление в човешките взаимоотношения все още преобладава „силата на доминирането”, дори и сред тези, които се борят за справедливост: в техните взаимоотношения човек не винаги открива взаимността, която характеризира „силата на служенето”, а борба за хегемония, характерна за „силата на доминирането”.  

За мен стана ясно как парите ни управляват и успяват да ни превърнат в роби. Всички знаем как човечеството е създало парите, в продължение на много векове, за да улесни обмена на стоки в неизбежната взаимозависимост, в която живеем. Но накрая парите се освободили от своите създатели. И не могли да създадат „споделена сила”, защото били просто безличен и студент инструмент. Станало точно обратното. Когато получили свой собствен живот, парите увеличили независимостта си, намалявайки нашата, станали незаменими за задоволяване на нуждите ни и дори за справяне със страховете и мъката ни. Парите се превърнали в основа на всяка човешка дейност, карайки ни да им служим, за да се множат все повече и повече. Всичко, дори и животът, имал стойност само ако може да бъде измерен в и заменен срещу пари. Силата на  парите става все по-концентрирана и все по-абсолютна, дори жестока и ни води към алчност и корупция.  

Всички знаем, че двигател на натрупването на пари е логиката на конкуренцията – конкуренция, която никога не отстъпва и бива прекратена само с подчинението или дори елиминирането на противника, както по време на война. Контролът, който парите упражняват върху нас, води до навлизането на тази логика и в поведението ни. Винаги се противопоставяме един на друг в борбата си да получим това, от което се нуждаем или което желаем. И което е по-лошо: тази логика лукаво се е промъкнала и в сферата на политиката, която по принцип съществува, за да намира общото благо, въпреки факта, че винаги е била белязана от борбата за власт. Веднъж възникнала, тази логика създава едно постоянно състезание, в което единствените взаимоотношения са победител-победен, което характеризира „силата на доминиране” вместо споделената отговорност, характерна за „силата на служенето”.

Когато започнах да участвам в организирането на Световния социален форум, осъзнах потенциала му да се изправи срещу тази вредна логика. Той беше създаден, като свободно пространство за търсене на алтерантиви за преодоляване на авторитарния капитализаъм – днес наричан неолиберализъм – който води до доминиране на парите и експлоатация на хората. Но още от самото начало на процеса опитът на човечеството от последните десетилетия доведе и до други търсения: беше необходимо да преодолеем авторитарния капитализъм без да изпадаме в тоталитаризъм или нови форми на авторитаризъм. Политическите конфликти от края на миналия век изискваха нови решения. Обикновената представителна демокрация вече не беше достатъчна, беше нужно да я променим, за да изградим едно общество на активни граждани, които решават солидарно личната си и общата си съдба. Целта на форума беше да създадем условия, които да подпомогнат това търсене на алтернативи, заменяйки логиката на конкуренцията с логиката на сътрудничеството – като основна ценност в „един друг възможен свят” – и прилагайки в организацията на събитията по време на форума хоризонталността, която характеризира мрежите, вместо организационната пирамида, която утвърждава конкуренцията.

Въз основа на тази перспектива след първия форум в Порто Алегре през 2001г. беше изготвена Харта на принципите, която да служи като ориентир за следващите форуми. След това бяхме помолени да умножим самоорганизирането на места, където социални движения, неправителствени организации и съюзи могат да взаимно да признаят съществуването си, да преодолеят бариерите и предубежденията си и да изградят едно гражданско общество, което би поело ролята на нов политически играч, който не зависи от правителства и партии. Надяваме се, че това ще ни помогне да се учим един от друг дори и да нямаме директни взаимоотношения, да се превърнем в училища за нови политически практики, при които спорът, характерен за всяка политическа дейност, ще бъде заменен от изслушване и уважение на всяко различие – ценност изключително важна в новото общество. Ще бъде важно да намираме истината в позицията на другите – така несъгласието вече няма да ни разделя, а ще се превърне в плодотворна основа за изграждане на консенсус, за намиране на допирни точки и създаване на взаимовръзки – това ще доведе до по-голяма ефикасност на действията ни и до радост от създаването на нещо ново. Всичко това разбира се ще изисква дълбоки промени във всеки един от нас. Това ще е дълъг и непрестанен процес на преоткриване на солидарността и съпротивата срещу доминирането, който ще направи всички нас щастливи.  

И докато по целия свят се появяваха форуми, опитващи се в рамките на възможното да осъществят тези цели, аз се убедих напълно, че независимо колко труд ще ни струва това, ние можем да изградим обединението, от което се нуждаем, за да променим света.

Трябва да благодаря на всички, на семейството, приятелите, колегите, които ми помогнаха да стигна до това убеждение и да се озова днес сред хората, основали и продължаващи да работят за Фондацията за Цялостен житейски принос, и сред другите носители на наградата, получили признание „за куража и надеждата си в този безнадежден свят”. Вярвам, че мога да благодаря и от името на всички онези, които чувстват, че са получили признание или вдъхновение от връчването на наградата и на всички хора по света, които „искат да променят нещата”.

Надявам се да успея да използвам вниманието, насочено към мен заради връчването на тази награда, за да помогна на още повече хора да разберат за голямото общочовешко приключение, наречено Световен социален форум за „един друг възможен свят”, който става все по-необходим и належащ. Моля се на Бог да ми даде енергията да продължавам да участвам в общите усилия и да следвам дългия и труден път, който ни предстои.

Благодаря ви!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.