Реч на Фернандо Рендон при връчване на Наградата за цялостен житейски принос

Статия: Реч на Фернандо Рендон при приемане на Наградата за цялостен житейски принос от името на Международния поетичен фестивал Меделин на 8.12.2006г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, Бригита Селен, г-н Якоб фон Уекскул, основател на Наградата за Цялостен житейски принос, членове на шведския парламент, г-н Даниел Елсберг, г-жо Рут Манорама, г-н Чико Уитакър, дами и господа,

Като директор на Международния поетичен фестивал Меделин, за мен е чест да приема Алтернативната нобелова награда, присъдена на нашата организация, предствлявана тук и от Глория Чватал и Габриел Хайме Франко. Благодарен съм за тази щедра награда и на човека, който ни номинира, г-н Бенгт Берг, както и на журито, определящо носителите на тази така необходима за историята на най-новата хуманистка и визионерска мисъл, награда. Благодарни сме и на неуморния филантроп, Якоб фон Уекскул и на Ол фон Уекскул от Фондацията Награда за цялостен житейски принос.

Идвам от страна обезкървена от 40-годишна война, оставила половин милион убити и множество разрушени градове и пустеещи земи. Страната ни не знае какво е мир. След победата на Симон Боливар над Испания във войната за независимост през 1819г. през целия 19-ти век са се водили девет граждански войни. И сякаш това не е достатъчно през 1867г. избухва война с Еквадор. 1000-дневната война* между 1899 и 1902г. води до предизвикано от САЩ отделяне на Панама от Колумбия и причинява смъртта на 120 000 наши сънародници при положение, че населението тогава едва достига три милиона. Войната с Перу през 1828г. И още девет граждански войни през 20-ти век. Въстанието на населението през 1948г. Създаването на въоръжени либерални групи. Формирането на паравоенни организации от Сената. Държавен преврат през 1953г. Бомбардирането на Маркеталиа и много други места, в които се зараждат Революционните въпоръжени сили на Колумбия (FARC) през 1964г. Основаването на множество бунтовнически групи. Ликвидирането на 4000 водачи и членове на Unión Patriótica, като убийствата продължават. Колумбийската държава поема отговорност за този геноцид преди решението на Американския съд за човешките права. Върховният съд е бомбардиран от армията. Четирима кандидати за президенти са убити за по-малко от три години. Четири милиона фермери и коренни жители са принудително изселени и лишени от пет милиона хектара земя. 150 журналисти са били убити от 1980г. насам; свобода на пресата липсва. 12 000 колумбийци се водят изчезнали. Хиляди граждани биват отвлечени. Планът Колумбия*. Патриотичният план*. Разпространението на нелегални посеви, наложено от САЩ, разрушава екосистемите и биоразнообразието ни. Под мостовете продължават да текат реки от кръв. Хората се съпротивляват. Това е най-старата война в наше време. И най-дългата в човешката история. В тази война няма победител, но тя води до материален, културен и морален упадък на колумбийското общество.

Министърът на правосъдието, Марио Игуаран, заяви в интервю, публикувано във вестник Ел Тиемпо на 19.10.2006г. във връзка с настоящото положение в Колумбия: „Налице е жалко тайно споразумение на паравоенните формирования не само с политическата класа, но и с гражданските власти, въоръжените сили и съдебната администрация, включително прокурорите. Става въпрос за финансиране на политически кампании, сплашване на гласоподавателите, опустошаване и разделяне на държавата, сякаш е плячка. Налице са нарушаващи закона и неоправдани злоупотреби с публични ресурси и обществени работни места. Местопрестъплението е толкова голямо, че дори съдиите и прокурорите са изцапани с кръв.“

Какви са причините за настоящия конфликт в Колумбия? Отпреди повече от век Колумбия – заради стратегическото си географско положние, неограничените си природни ресурси и огромното си биоразнообразие – е цел на САЩ, които от десетилетия разделят колумбийците в братоубийствена война, комбинирайки употребата на насилие от страна на държавата и паравоенните организации с безполезни социални програми. Това е възможно само благодарение на прикриването на ситуацията от страна на местни и чуждестранни журналисти. Новините биват изкривени, за да потънат в забрава, защото Колумбия е бреговият плацдарм за експанзивното военно, политическо и икономическо влияние върху Латинска Америка от страна на сила, която в много отношения напълно презира международните закони.

Колумбия е ключът в процеса на разчупване на авторитарната власт, подхранвана от войни тук и на други места по света. За да достигнем до мира, за да отслабим тази сила, ние се нуждаем повече от всякога от солидарността на нациите по света и най вече на Еврпейския съюз. Колумбийците не могат да бъдат осъдени да страдат вечно от това непрестанно трупане на оръжия, придружено от нарастваща безработица, глад и принудителни изселвания. Ние подкрепяме започването на преговори за размяна на затворници между Колумбийската държава и FARC, ние сме за политическия диалог и постигането на политическо споразумение между враждуващите страни, така че Колумбия да получи своя първи и дълготраен мир.

Според Амнести над 70% от политическите убийства и атентати са извършени от паравоенни формирования. Хиляди селяни са убивани с механични триони. Но само малка част от паравоенните получават леки наказания за действията си. В изцяло милитаризирана и парамилитаризирана страна, в която човешките, социалните, икономическите и културните права на хората биват ежедневно нарушавани и където властва пълна безнаказаност, бюджета за военните бе увеличен от настоящото правителство на Урибе Велез с 334%, от 2.5 на 8.6 трилиона песос (от 1,365 на 4,695 милиарда долара) за 2007г.

В същото време колумбийското правителство подготвя нови данъци срещу културата и в полза на войната, както е видно от текста на новата данъчна реформа, която ще има пагубно влияние върху програмите за култура и изкуство с най-голямо национално значение.  Само за пример, ще има данък от 10 до 16% върху стихосбирките, възнагражденията на авторите, преводачите и редакторите и паричните награди, които автори и поети получават.

Авторитаризмът се опитва да нанесе удар върху културата, защото тя сама по себе си е сила, формирана въз основа на ценностите и символите, с които хората се идентифицират в даден момент от човешката история. Когато трансформиращите ценности и еманципиращите културни символи бъдат показани и подчертани, хората започват да се обединяват и тяхната интелектуална дейност, възприятията им, творчеството им, самата им идентичност и историческо призвание биват утвърдени.

Трябва да подсилим колективната историческа памет на нашия народ, развивайки обща културна устойчивост, за да доведем до край идеята за човечност в един обединен свят на справедливост, красота и солидарност. За да постигнем това, е необходимо да засилим диалога между поети, творци, интелектуалци и учени от цял свят и да допринесем за преплитане на техните проекти с цел да освободим едно мощно световно движение на култура и човешки дух, което да се изправи с въображение и творческо вдъхновение пред проблемите на бъдещето.

Но не политическите декларации, а променящите реалността действия на хората ще преобърнат тази трънлива човешка история. Ние трябва да сме част от тези действия, да опишем в стихове сложните и болезнени промени. Творческият изказ и съдържание обновяват нашия разум и социални възприятия, нашата мисъл и мечта за човешката история. Великите исторически промени, също както поезията и изкуството, са предопределени да правят света по-млад.

Бурята търси върховния час. Нека мощното движение разчупи всяко ограничение. Нека всеки миг бъде огромна вълна, която се надига, за да предизвика жажда, да се противопостави на нежеланата реалност и да победи смъртта.

През последното десетилетие само в Меделин са убити 45 000 души, повече, отколкото в цяла Западна Европа за същия период. Международният поетичен фестивал Меделин беше основан през 1991г. в ситуация на терор, задушаващ всички граждани. Бомби и поставени в автомобили взривни устройства експлоадират из целия град във войната на картела на Меделин срещу колумбийското правителство в момент, в който Меделин е обявен за световна столица на трафика на наркотици. Противопоставихме поезията на изключителното насилие; създадохме машина за мечти, която да се противопостави на зловещата машина за кошмари. Защото подобно на поета Рене Шар, човек може да се запита: „Какво е реалността без преобразяващата енергия на поезията?” От тогава 747 поети от 132 държави от всички континенти са чели своите стихове на стотици хиляди жители на Меделин и още 34 града в Колумбия.

Чрез енергични и масови поетични прояви, Поетичният фестивал Меделин твърдо упражнява правото на свобода на съзнанието и свобода на словото, правото и задължението да противостои на реалността на авторитарната държава, като изисква политическа и културна демокрация в Колумбия, постигане на споразумение за прекратяване на войната и изграждане на една страна, в която животът процъфтява.
През 2006г. в Меделин новозеландският поет Майкъл Харлоу каза: „Когато правителството е лошо, то се опитва да унищожи идентичността ви. Намирам за добър знак това, че толкова много млади хора в Колумбия се опитват да открият кои са наистина.” И после добави: „Хората изпитват неутолима жажда отново да принадлежат на себе си. И тъй като са толкова жадни, те осъзнават, че изкуството и поезията са начин да бъдеш себе си, да принадлежиш на себе си.”

Немският поет и философ Ханс Магнус Енценсбергер пише: „Всичко това е една енигма: всички се питат как е възможно: един огромен град, потопен в насилие, изгаря от желание да слуша поезия… може би човек трябва да отиде на другия край на Земята, за да се освободи от това усещане за безразличие, което преобладава в културния живот, за да се убеди, че няколко строфи – кой би предположил! – все още могат да вдъхновят цял един град, както по времето на Омир.”

Мисията на Международния Поетичен Фестивал е да допринесе за развитието на езика и поетическото съзнание за природата, обществото и историята сред милиони хора по света.

Френският поет Ив Бонфой казва в интервю за Прометео: „Ако бъдат създавани нови фестивали, то нека те бъдат на места, като Меделин, т.е. на фронтовата линия в битката срещу злото, защото именно в такива борби срещу измамите и несправедливостта, има най-голяма нужда от поезия.”

Алтернативната Нобелова награда за 2006г., връчена на Международния поетичен фестивал Меделин, е признание за историческата роля на поезията, като противник на културата на смъртта, кореняща се в авторитаризма и транснационалната власт. Поезията е възвисяване на идеята за едно бъдеще, принадлежащо на всички нас. Тя високо и ясно говори за трансформацията на човешкия дух и за борбата на хората, за вярата в една епоха без насилие.

Ние ще се върнем отново сред полята, за да запеем химна на зората. Освободеният камък ще блесне в светлина. Пулсът на пролетта и най-далечната звезда ще бъдат наши в прекрасните нови времена. Този и всички други светове ще принадлежат на всеки един от нас. Ще изгрее часът на новия живот: триумфът на живота над смъртта.

*1000-дневната война – граждански конфликт между консервативната и либералната партия в Колумбия. (бел.пр.)

*Планът Колумбия – американско законодателство, насочено към ограничаване на трафика на наркотици и борба с леви бунтовнически групи, чрез подпомагане на различни действия в Колумбия. (бел.пр.)

* Патриотичният план – предвижда увеличаване на броя на американските въоръжени сили в Колумбия с цел борба с леви бунтовнически групи. (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.