Как да станем социални предприемачи: паричните потоци

Статия: Как да стартираме социално предприемачество: поток от пари на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

И така, имате Велика идея как да разрешите важен социаленили екологичен приблем; или поне имате началото на Велика идея – какво правите оттук нататък? Как превръщате идеята си в нещо материално – организация, предприятие, продукт?

В тази поредица ще последваме млад социален предприемач, пътуващ из Индия в търсене на отговор на тези въпроси с надеждата това да й помогне да постави основите на собствената й организация. Ще проследим напредъка й в няколко седмични статии, докато тя учзства в националния ден за имунизация срещу детския паралич и се консултира с експерти и здравни работници относно възможностите за използване на мобилни телефони за организиране на акцията. Тя вижда проблем: тези, които вече страдат от детски паралич търсят – но не получават – помощ. Нейното решение: да се разработи програма, която позволява на здравните работници да предават чрез мобилен телефон основна информация на докторите в близките градове, които биха имали възможност да предложат безплатна коригираща операция. Предишната статия от поредицата можете да прочетете тук.

Нямах отговор. Бях в задънена улица.

Отидох до банката си, за да питам за таксите за превод на средства от тук до Индия с цел финансиране на организация с идеална цел, която се опитвам да изградя, но ми казаха, че независимо от сумата таксата е $45 на транзакция.

Запитах се възможно ли е в ерата на M-Pesa, и други услуги за превод на парични средства чрез SMS, да не сме открили начин да изпращаме пари от едно място на друго без тези глупави такси? После направих това, към което ме подтикваше вечното ми любопитство – започнах да разпитвам хората. Как се справят с въпроса други малки организации? Всички, с които говорих, работеха в няколко държави, Уганда, Индия, Пакистан, и всички използваха парични преводи от една банкова сметка към друга и бяха недоволни от ненужните разходи, свързани с това.

Прекарах няколко нощи в Skype, обаждайки се на банки в Индия, искайки информация за таксите и услугите им. Но малко от това, което разбрах, беше полезно. Националните банки, като ICICI имаха схеми, по които хора, неживеещи в Индия, могат да правят дарения на благотворителни индийски организации, като Donate2India („Дари на Индия), например, но нямаха програми, които да помогнат на нови, все още неосновани неправителствени организации. Звънях и постоянно ме пренасочваха и прехвърляха към други хора. Накрая реших да пробвам в интернет и започнах да разглеждам различни страници. За страна, получаваща милиони с парични преводи, трябваше да има начин да се избегнат безкрайните такси. И тогава го открих: партньорство между Wells Fargo Bank и ICICI, позволяващо на хора да изпращат големи суми само срещу $5. Единственото предизвикателство: да си откриеш сметки на двете места, да има някой, който да действа на място в Индия, и както винаги – огромно количество бланки за попълване.

Докато не намеря по-добро решение (и ако имате такова, моля кажете ми), или ще трябва да си открия сметки и в двете банки, или ще трябва да пращам по-големи суми по-нарядко, за да избегна плащането на такава висока такса всеки път.

След това научих и за друга процедура, която може би ще ми е нужна: лиценз FCRA. FCRA е съкращение от Foreign Contribution Regulation Act (Закон за регулиране на чуждестранния принос), приет от индийското правителство през 1976г. Очевидно получаването на това разрешително щеше да е голямо предизвикателство или поне така ми казаха. Така, че щеше да е най-добре да си намеря партньор в лицето на вече действаща организация, вместо да се опитвам да създам сама нова такава.

И в двата случая организирането на паричните средства е най-предизвикателната част от ръководенето на една организация особено когато помощта ти идва от чужбина, а дейностите и разходите ти са в друга страна. Затова реших да потърся подкрепа от различни партньори. И вместо да изграждам инфраструктура и да събирам свой собствен екип, реших, че ще е по-разумно да използвам вече съществуващата мрежа.

И така, върнах се отново към разговорите по Сакйп с УНИЦЕФ, СЗО и офисите на Ротари за борба с детския паралич в Делхи. И открих, че всичко, което е нужно, е просто да попиташ. Дори и да не можеха да помогнат веднага, те изразяваха интерес и казваха, че с удоволствие ще ми окажат помощ по време на целия процес, когато им дам повече подробности. Така, че учителите са прави – просто попитайте. Какъвто и да е въпросът, неудобен, глупав или невъзможен, просто го задайте.

Този процес е важен. Живеем в епоха, в която прозрачността е от огромно значение. Трябва да покажете на инвеститорите, дарителите и подкрепящите ви, че имате добър план за това какво да правите с парите – план, който им позволява да стигнат направо в ръцете на тези, които се нуждаят от тях.

Изграждането на прост и ефикасен паричен поток може да бъде доста объркващо, особено ако е свързано с обмяна в различни валути, но открих няколко източника на информация, които правят изграждането на социално предприемачество или неправителствена организация малко по-лесно.

1)    Освен ако най-добрият ви приятел не е юрист, ще трябва да отделите доста средства за правни услуги и за регистрирането ви, като 501c3.  Вместо това можете да потърсите организации като SCORE или Nolo. И двете предлагат помощ срещу минимални или никакви разходи. Проверете www.score.org или www.nolo.com/legal-encyclopedia/nonprofits/ за повече информация.

2)    И освен ако най-добрият ви приятел не е IT-специалист, ще се нуждаете от помощ за създаване на уебсайт за вашата организация. Вместо да давате няколко стотин (или няколко хиляди) долара на някой, който да го направи вместо вас, опитайте някоя програма, която ще ви помогне сам да си направите интернет страница. Аз започнах с  www.wix.com и намирам, че е много лесно да се работи с него (за човек, който няма завършено висше образование, свързано с информационни технологии).

Когато обаче стигнете ниво, в което компютърните ви умения не са достатъчни, опитайте www.volunteermatch.org, където хора предлагат уменията си безплатно на благотворителни организации, или www.charityfocus.org, които са специализирани в уеб-дизайн.

Като заключение мога да кажа: не беше лесно. А най-полезният ресурс: Скайп. Просто се обадете на хората и не спирайте да задавате въпроси, дори те да ви се струват налудничави. Ако трябва да сме честни, навлизаме в етап, в който все повече и повече хора работят в световен мащаб. Това означава, че услугата, от която се нуждаете, може и още да не съществува. Така че продължавайте да търсете решения и алтернативи. И ако такива няма, ето ви още една идея за предприемачество!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.