Рики Рандолф 2 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Втора част)

(Към първа част)

Нещо ме викаше отпред. Вървях дълго надолу към края на този коридор. Не се обърнах надясно или наляво. Знаех някак си, че на моите въпроси ще бъде  отговорено. Отново видях пред мен масивна двойна врата. Изглеждаше от някакъв вид метал – злато или нещо друго, не мога да кажа. Внезапно вратите се отвориха. Чух глас, но не както говорим, а вътре в мен и каза: “Влез!” Направих, както ми беше казано и вратите се затвориха след мен. Отначало ме беше страх. Пълна тъмнина. Пълна тишина.

Тогава, след известно време, чиято продължителност не мога да преценя, една ярка Светлина започна да грее в стаята. Все по-ярка ставаше! Беше някак си над и пред мен. Опитах се да я погледна, но бях почти заслепен! Държах ръцете си изправени пред мен и успях да разпозная една фигура да седи върху нещо като стол.
- Какво направи с живота си? – гласът проникна в мен. Нямах отговор.

Тогава от дясната ми страна видях нещо като филм и аз участвах в него. Видях майка ми да ме ражда, моето детство и приятели. Видях всичко от моето детство. Видях всичко, което бях направил, пред очите си. Докато живота ми течеше пред мен, опитах се да се замисля за добрите неща, които бях направил. Бях отгледан в църква и бях много деен в църковните дела, и точно като си мислех за това видях един човек в колата си. Беше му свършил бензина. Спрях и го закарах до бензиностанцията. Купих му малко газ, защото той нямаше пари и му помогнах да продължи пътя си. Помислих си, но защо гледам това? Гласът беше силен и ясен:

- Ти изобщо не се замисли да помогнеш на тази душа и не поиска нищо в замяна. Тези действия са същината на доброто.

Също и видях всички хора, които бях наранил. И видях как моите действия задвижваха действията на другите. Бях шокиран! Никога не се бях замислял, че моя живот оказва влияние върху действията на моите приятели, семейство и другите хора, които бях срещнал. Видях резултата на всичко, което бях направил. Не бях доволен изобщо. Погледнах случките към края. Наистина бях направил толкова малко с живота си. Бил съм егоистичен и жесток толкова много пъти. Наистина съжалявах, че съм направил толкова малко. След това отново силно и ясно чух гласа да приказва отново:

- Трябва да се върнеш.

Но не исках да се връщам. Бях съгласен да остана и копнеех да остана, въпреки нещата, които бях видял и чул.

- Имам толкова много въпроси – отговорих аз. – неща, които трябва да знам и не разбирам.

- Трябва да се върнеш и да помогнеш на другите да се променят като промениш твоя живот. Докторите ще искат да ти направят операция. Не позволявай това да се случи. Ако го позволиш, няма да можеш да ходиш отново. Ще бъдеш посетен от някой, който ще ти даде отговорите на въпросите, които имаш. Като те викна ти ще дойдеш отново. Ще се възстановиш от всичко, което ти се е случило, ако направиш тези неща. Погледни какво ви очаква. Обърнах се и видях земята в бъркотия. Войни и смърт. Ужасни гледки. Градове падаха, нови се построяваха. Видях САЩ и един вулкан да изригва, покривайки много градове в тъмнина. Гледах още и видях падението на нашето правителство, такова, каквото го знаем. Хора, убиващи за хляб и вода. Страшни гледки. Видях нещо като огромна експлозия в атмосферата на Земята и голяма част от нея беше разрушена. Гледах и видях нов вид хора, по-млади и от по-мирна природа. Градовете бяха малко, които бяха останали, но тези хора изглеждаха по-спокойни.

- Време е да вървиш! – чух отново. Но аз исках да видя още!

Тогава вратите се отвориха и се почувствах почти отнесен надолу по коридора. Минах през вратите на града и се почувствах като изстрелян през тази дупка, през която дойдох. По-бързо се движех, не можех да спра. Влезнах в атмосферата на Земята и видях реката отдолу. Видях моето тяло, все още лежащо там неподвижно. Тогава това беше като електрически шок – толкова силен, че почувствах, че тялото ми отскочи. Отворих очи и видях дърветата отгоре и небето. Тогава, о Боже, болката! Борех се за всеки дъх, задушавах се от собствена си кръв. Успях да се обърна по корем. Болката беше всичко, което можех да понеса. Погледнах небето и видях, че слънцето беше по-ниско, от колкото си спомнях. Погледнах часовника ми. Беше 5:30. Единствените ми мисли бяха как да викна за помощ. Забелязах, че пушката не беше далеч от мен, все още вързана за въжето, което бях сложил около кръста ми. Започнах да го дърпам към мен. Успях да сграбча цевта и я издърпах към мен. Стрелях горе долу на всеки десет минути, надявайки се някой да дойде.

(Към трета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.