Рики Рандолф 3 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Трета, последна част)

(Към втора част)

Ставаше късно и знаех, че няма да издържа дълго. Започнах да пълзя по корем, дърпайки се с дървената част на пушката. Успях да стигна до едно свлачище, което водеше долу в реката. Като пълзях болката беше толкова огромна, че припадах на няколко пъти. Пълзях през дебели и бодливи храсти. Исках да се предам, бях толкова изморен и изпитвах толкова силна болка. Но знаех, че трябва да се справя, поне донякъде, където можеха да ме открият, надявах се. Погледнах пред себе си и видях пътя, на който живеех, през дърветата. Успях да чуя звуци в далечината.

- Да, благодаря ти, Боже! – помислих си.

Най-накрая се озовах до пътя и започнах слабо да викам за помощ. Но бях твърде изтощен и просто лежах там на пътя. Моят втори баща се завръщаше от работа и ме намери на пътя.

- Всичко е наред! – чух го да казва. – Помощта идва.

Това беше последното, което си спомням преди да видя светлините вътре в болницата. Докторът стоеше до крака ми.

- Можеш ли да почувстваш това? – каза той.

- Да почувствам какво? – попитах аз. Той ми бодеше стъпалата и краката. Бях парализиран!

- Не можем да ти помогнем тук, сине – каза той – Ще те изпратим с линейка до една болница, където могат да се справят с твоите наранявания. Дали от болката или лекарствата, угаснах като Светлина.

Следващия следобед се събудих и видях двама доктори да стоят до крака ми до болничното ми легло. Те се представиха като моите лекари и продължиха да ми обяснят, че трябва да мина веднага през операция. Костите на моя гръбнак са били счупени и са напрягали гръбначните ми нерви, причинявайки парализа. Тогава чух предупреждението от преди:

- Не им позволявай да те оперират или никога вече няма да ходиш отново.

Това го разбрах съвсем ясно, но знаех, че те нямаше да го разберат. Казах им, че първо трябва да видя жена си и дъщеря си. Те пристигнаха малко след посещението на докторите. Жена ми ме посъветва да осъзная, че докторите правят необходимото за мен. Не знаех как да й кажа какво се е случило с мен. Опитах се да й кажа, че вярвам, че не трябва да ме оперират. Въпреки, че тя не се съгласи, уважи моето желание. Докторите се завърнаха и им казах за моето решение. Много се разочароваха:

- Добре – каза единият от тях – ако никога не искаш да ходиш отново, това си зависи от теб – и си тръгнаха.

През нощта като си лежах в леглото, плачех силно. Луд ли бях? Какво правех? Светлина започна да изпълва стаята ми.

- Ти ще бъдеш наред – чух да казва един глас. Тогава тя си отиде. Успокоих се и легнах да спя.

Дните се превърнаха в седмици, седмиците в месеци. Тогава една сутрин почувствах ощипване по крака! Бях завладян от Радост! Казах на сестрата, че искам да стана и да ходя. Тя ме погледна и каза: “Да видим, да видим.” Знаех, че съм излекуван без съмнение. Сестрата се обади на моя доктор и на следваща сутрин той се отби.

- И мислиш, че можеш да ходиш? – каза той.

- Да! – отговорих аз.

- Ами, нека да видим.

Няколко часа по-късно бях откаран долу в стаята за физиотерапия. Те ме носеха до долу и ме повдигнаха във вертикална позиция. Сестрата ми сложи отпред патерици. Аз ги взех и поставих убедително моя крак на пода. Една стъпка, две…

- Боже мой, той ходи! – каза сестрата.

Следващите няколко дни бяха тежки. Ходех много често на физиотерапия и ми бяха направени много рентгенови снимки по нареждане на докторите. Жена ми и семейството ми бяха смаяни, но все пак аз знаех. Беше ми казано! Останалото трябваше също да е истина. Моят доктор беше още повече смаян, когато откри, че нямах кости, които да натискат моите гръбначни нерви. Цитирам го: “Това не е нормално. Явно по-велика сила е направила това за теб, което ние искахме да опитаме с операцията. Никога досега не бях виждал нещо такова.”

От този ден животът ми се промени и можех да помагам на другите по начини, които не си бях мечтал. Исках да споделя това с всички, така, както е и това ме поведе напред в моето търсене на истина.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.