Ранеле Уолис 4 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Към трета част)

(Четвърта част)

Забелязах нещо необичайно за цветята близо до нас. Баба ми си вдигна ръката и без да говори им заповяда да дойдат до нея. Въпреки че беше команда, цветята се радваха да й се подчинят. Те литнаха във въздуха и се спряха в кръг около ръцете й. Букетът беше жив. Всеки цвят можеше да общува, да отговаря и всъщност да осветлява другите до него.

- Бабо, – казах аз – те нямат корени.

- Защо трябва да имат корени? – каза тя – цветята на Земята имат нужда от корени, за да получат храна, за да израснат в техния пълен потенциал. Всичко, което Бог направи е Духовно и е създадено да расте към собствения си Духовен потенциал. Едно цвете го постига с цвета си. Тук всичко съществува в своята пълна форма. Тези цветя не се нуждаят от корени.

- Но те просто летят.

- Трябва ли да паднат? Всичко тук е съвършено – тя взе едно от цветята и ми го подаде – Не е ли красиво?
Целият цвят беше изпълнен с различни сенки от Светлина и красотата му беше невероятна. Тогава растението стана част от мен. Неговата душа се сля с моята. То преживя всичко, което правех или бях правила преди. Силно ме осъзнаваше и в същото време ме променяше със своя нежен Дух, със своето собствено съществуване и живот. То въздейства на моите чувства, мисли и същност. То беше мен. Аз бях него. Радостта, която дойде от това сливане беше по-проникваща и възхитителна и изпълваща от всичко, което познавах досега и исках да заплача. Светото писание казва, че един ден всички неща ще са едно. Това изречение има огромна сила за мен сега.

Баба заповяда на цветята да се върнат и те полетяха нежно обратно на техните места просто над земята. Цветето в моите ръце също се върна, но неговата същност остана с мен.

- Всичко това идва от Бог и силата, която го поддържа идва от Него. Това е силата на Неговата Любов. Както растенията на Земята има нужда от почва, вода и Светлина, за да се изхранват, Духовният живот се нуждае от Любов. Всички създания произлизат от Любовта на Бог и всичко, което Той създава има силата да отвръща с Любов. И по този начин създанието расте. И Ранеле, – каза тя – Аз те обичам!

Като каза думите, почувствах нейната Любов да зарежда съществото ми, изпълвайки го с невероятна топлина и Радост. Това беше живота. Това беше истинско съществуване. Няма такова нещо на Земята. Почувствах растенията да ме обичат, небето, миризмата, всичко. И като получих думите на баба ми и тази Любов, знаех сега, че съм отговорна да увелича и да издигна всичката Любов около мен, независимо от обстоятелствата. Тя ме учеше на Любов, нейното определение, нейната широта и сила, не само да се наслаждавам на получаването й, но да мога и да я изразявам към другите. Бях изпълнена с Любов, за да стана източник на Любов.

Баба взе ръката ми и като се разхождахме през градината ми обясни основни цели на нашия живот на Земята, нуждата да живеем златното правило, нуждата да помагаме на другите, нуждата от Спасител, нуждата да четем Библията и да имаме вяра и аз й казах: “Бабо, това го знам вече. Всичко това го научих в неделното училище. Защо ме учиш отново на това?” Тя отговори: “С простите принципи на евангелието се намират мистериите в Рая.” Какво казваше тя? Не виждах никакви мистерии в думите й. Почувствах нейната необхватна Любов, но не виждах смисълът да ме учи на принципи, които ми са ясни от години. Въпреки това тя продължи, повтаряйки важността на простата добрина, религия, силата на покаянието, неща които всеки може да научи от Библията. Слушах и моето разочарование растеше като се изкачвахме по хълмчето. Стигнахме на върха и аз казах: “Бабо, знам всичко това, научи ме на нещо ново.”

- Не си готова.

- Да, готова съм, Бабо. Готова съм за много повече.

- Не, все още не вярваш в основните неща. Липсва ти вяра.

- В какво не вярвам? В какво ми липсва вяра?

О, но тя ме познаваше. Познаваше ме по-добре от колкото си мислех. Както си стояхме на склона, видяхме една сценка в долината, която ме промени завинаги. Сценката беше свята, неописуема, невъзможна да се изрази, и тези които са я виждали са я пазили в сърцата си. Видях, че наистина ми е липсвала вяра. Любовта не е просто дума или емоция, Любовта е сила, която задейства всичко около себе си. Любовта е силата на живота. Това беше повратна точка за мен. Нещо, което позволи на цялото ми разбиране и Любов да се разширят, но никога не мога да споделя подробностите тук, освен да кажа, че Любовта между хората тук може да бъде вечна. Почувствах баба да излъчва щастие. Минах един изпит.

Баба взе ръката ми и полетяхме над пейзажа. Погледнах повърхността над нас. Бяхме се отправили като лъч Светлина през необятния Духовен свят, след това към космоса, пътувайки все по-бързо. Шлюзи от знания се отвориха и истина се стичаше в мен без край и ограничение. Нейният извор беше Светлината и Истината навсякъде около мен, и то беше изяснено за моето ниво от баба ми. Даваше ми знания за Бог, живота, създаването на света, дори за просторите на вечността. Истините бяха обширни и пълни и се стекоха в мен в такива огромни количества, че си мислех, че главата ми ще избухне. Идваше прекалено бързо. Исках да съм в състояние да ги приема, да ги запомня, но бяха твърде много.

- Не мога да ги поема! – казах – спри!

Внезапно всякаква комуникация спря и ние се спряхме на едно място. Баба ми ме погледна и почувствах нейната изненада.

- Защо правиш това? – попита ме.

- Не мога да погълна всичко, което ми даваш. Как ще мога да го запомня всичко?
- Ранеле, не се тревожи за това – каза ми тя – остави страха. Не се съмнявай в теб. Ще си спомниш неща, когато ти потрябват, и те ще ти бъдат дадени на твоята памет от Духа. Имай Вяра. Повярвай в силата на Бог.
Тогава разбрах, коя е била най-голямата ми пречка в растежа ми на Земята – страха! Тормозил ме е през всички години, спрял е прогреса ми, бързо е отрязал моите опити да се справям с проблемите. Страхът е отнемал и моето удоволствие от живота и ме ограничаваше и сега. Когато се страхувах, моите сили за пътуване, разбиране и развиване се парализираха. “Не се страхувай от това!”, си казах на себе си. “Пусни го!” И пътувахме отново. Знанията се изсипваха в мен дори по-бързо.

Сцена след сцена от жива Истина минаваха през мен: историята на Земята и на нашето съществуване преди Земята, принципите, фактите, неща, за които си нямах и представа. Видях ги. Преживях ги, станах част от всяка една сцена. Видях, че ние всички стояхме пред нашия Баща преди да дойдем на Земята, братя и сестри във вечността. Преживях го наново точно, както го преживях в моя живот преди смъртния живот. Видях, че ние избрахме да дойдем тук, за да се сблъскаме с изпити и да придобием опит на тази Земя.

Видях, че ние избрахме да следваме спасител, който ще ни изкупи греховете на нашите смъртни животи и да ни отведе обратно при нашия Баща. Почувствах обич и Радост да се носят около мен като избрахме Иисус Христос за спасител. Тогава вдигнахме нашите десни ръце точно като в съдилище и направихме свещено споразумение с Бог, че ще направим всичко по силите ни, за да завършим нашите мисии на Земята. И почувствах огромната почит от това споразумение пред нашия Божествен Баща. Ние гласувахме, в крайна сметка, да станем сътрудници с Него, за да донесем доброто на Земята. Ние обещахме да използваме нашето време и енергия и таланти да помогнем да постигнем пълните цели на Спасителя, да върнем нашите братя и сестри обратно при Него и при нашия Баща отново. Видях, че нашият Бог ни познаваше всички лично. Той знаеше сърцата ни, нашите души и ни обичаше безусловно. Сякаш беше прекарал неизмеримо време с всеки от нас, съветвайки ни, обичайки ни. Времето не съществуваше, всеки един от нас винаги имаше връзка с Него.

Видях хората, които стояха до мен по време на това събитие. Бяха хората, които играеха важна част в живота ми на Земята. Бяхме свързани едни с други по жизнено важен начин. Ако някой от нас се проваляше в неговата или нейната мисия, всичко от нас щяхме да сме наранени по един или друг начин. Ако някой успееше, всички имахме полза. Сякаш бяхме част от един пъзел от милиони парчета. Беше нареден съвършено. Но ако едно парче беше премахнато, на всички щеше да ни липсва и нямаше да сме спокойни, докато това парче не беше намерено и върнато на правилното си място. Ние се нуждаехме един от друг. Ние все още се нуждаем и винаги ще се. Мисля, че тук е невъзможно да се представи скръбта на брат или сестра, който е загубен от това огромно семейно събиране.

Много други случки от вечността минаха през мен. Сякаш се къпех в тях и ставах тях. Те бяха влети в моята душа. И знам, че всичките тези знания са още с мен, някои от които си спомням като споразумението с нашия Баща и някои, които чакам да си спомня.

(Следва пета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.