Рики Рандолф 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

През 1982г. Рики Рандолф, който работел като охрана в съда в Джорджия, катастрофирал и имал преживяване, близко до смъртта. От тогава той има много видения, които са потвърдени от семейството му и приятели. Следва неговото НДЕ, в което той преживява чудо.

Очаквах това утро понеже бях планирал да ходя на лов във фермата, граничеща с реката Чатахуки, където живеехме аз и моето семейство. Пристигнах у дома и събрах амунициите, опитвайки се да тръгна възможно най-рано. Жена ми вече беше тръгнала за работа, както повечето хора, които имат нормални часове за работа. Обикновено й звъня, когато отивам на лов, но този път от бързината и в точно това утро не го направих.

Трябваше да ходя около три километра до един дървен пост и пристигнах там около 10:15 сутринта. За да стигна до поста ми, трябваше да се кача високо над реката. Стигнах върха и се настаних. Тогава без предупреждение чух удар. По-късно се връщах на това място, за да мисля за живота си. При едно посещение с един приятел измерих разстоянието от върха на поста до камъните, върху които се бях приземил – 24 метра!

Като започна моето падане към реката надолу, можех да я видя да идва много бързо. Знаех, че това е края за мен и въпреки това само секунди преди сблъсъка сякаш се движех бавно. Толкова много мисли ми минаха през главата. Жена ми, дъщеря ми, семейството ми – никой не знаеше къде съм. Ще ме намерят ли?

После тъмнина. Колко дълго продължи тъмнината, не знам. Тогава нещо прекрасно се случи. Почувствах, че напускам тялото си. Летях няколко метра във въздуха над реката. Погледнах тялото ми и останах със смесени чувства. Кървях от устата, ушите, очите и видях малка струйка кръв под мен на камъка. Като разсъждавах върху състоянието на тялото ми, почувствах дърпане и започнах да се издигам много бързо. Пътувах с огромна скорост нагоре през атмосферата.

Като подминах атмосферата, погледнах обратно и можех да видя Земята! Толкова красива гледка! Беше толкова блестящо светеща. Като погледнах напред можех да видя планетите. Помислих си „Това не може да бъде! Къде е Иисус?“. Никога не ми беше казвано, че нещо подобно като това може или ще се случи като умра. Все по-бързо ускорявах. Видях други слънчеви системи и галактики като се придвижвах нагоре. Влезнах в нещо като дупка. Тя беше дълга и тъмна. Но около мен видях линии от Светлина направени от всеки цвят в спектъра. Видях една слаба Светлина, ставаща все по-ярка в далечината отпред. Като влезнах в Светлината почувствах всичко през моето същество. Не се страхувах вече. Тогава изведнъж стоях пред масивни стълби. Те водеха към нещо като някакъв вид мост или пътека. В далечината видях гледка, толкова величествена и поразителна – град, направен от нещо като стъкло или кристал! Светлините бяха от много цветове, които се излъчваха от него. Никога не бях виждал такова нещо. Вървях към града зашеметен и невярващ.

Толкова много въпроси минаваха бързо през главата ми. Трябваше да знам къде съм. Какво се случваше с мен?

Стигнах до предната част на града и видях двойна врата, която изглеждаше да е дванадесет метра висока и широка. Блестеше сякаш беше лакирана. Като стоях там, чудейки се, вратите започнаха да се отварят. Направих крачка назад и погледнах вътре. Видях хора да се разхождат, така както в търговски център тук, на Земята. Но бяха облечени много различно. По едно нещо си приличаха – всички бяха в широки горни дрехи с качулки. Влязох през вратите с удивление от това, което виждах. Вътрешността беше масивна. Изглеждаше като квадрат по форма, с балкони навсякъде, които водеха долу в различни нива. Повървях напред и погледнах към балконите. Сякаш продължаваше завинаги!

Като гледах нагоре, видях много хора да минават покрай мен, но изглежда никой не ме забелязваше. Тогава един се приближи към мен и внезапно спря. Той бавно повдигна главата си и видях лицето му – беше човешко във всяко едно отношение с изключение на едно. Неговите очи. Нямаше зеници! Но те изглежда си променяха цвета в синьо. Косата му беше снежно бяла. Исках да приказвам, но преди да успея той се обърна и посочи един дълъг коридор. Въпреки, че не приказвахме, знаех, че трябваше да тръгна по този коридор. Тогава, сякаш нищо не се беше случило, той продължи нататък. Знаех, че и аз също трябва.

(Към втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.