Групово НДЕ – Мей Ойлит 2 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Втора част)

(Към първа част)

Съществото заговори първо Рашад и го приветства. Той каза, че времето на Рашад на Земята е свършило. Сега беше заслужил Нирвана. Рашад попита защо Джеймс и аз бяхме там и му беше казано, че ние бяхме част от причината, поради която той беше заслужил Нирвана. Неговите двама големи приятели го обичаха толкова много, че те по желание са го съпроводили по неговото последно пътуване. В същото време обаче, Джеймс получи друго съобщение. Той се беше притеснил какво би си помислил неговия баща за неговите протести против войната и баща му каза, че е горд, че отстоява това, в което е вярвал. Той знаеше, че не беше страхливец, защото един страхливец не би поел този път с Рашад. А пък аз получих друго съобщение, в което Хелена ми каза, че е радостна, че съм запомнила примера за сила, почтеност, мъдрост и лоялност, на който ме научи семейството.

Прекарахме сякаш цяла вечност на това място, докато приказвахме с нашите отделни, но и свързани същества. Те казаха, че се появяват така пред нас, защото в реалния свят ние сме били физически свързани, когато светкавицата ни е ударила. Те казаха, че това символизира обединението на всички религии и доктрини. Казаха, че ще доживея да видя нова ера на толерантност, в която душите и сърцата на човечеството ще бъдат обединени както ние тримата бяхме.

Водачите ни научиха, че доктрина, вероизповедание и раса не значат нищо. Независимо в какво вярваме, всички сме обединени под един Бог и единственото правило е истинския закон на Бога – прави това на другите, което ти искаш те да правят с теб. Ние трябва да се отнасяме с всички хора все едно те са част от нашата душа, защото те са. Всички живи същества във Вселената са свързани помежду си. Те казаха, че скоро човечеството ще се развие достатъчно, за да добие по-високо място в универсалната схема на нещата, но дотогава трябва да се научим на взаимно приемане, толерантност и обич. Казаха, че ще дойде ново време, когато хората няма да могат да изтърпят да гледат други, които са бездомни и гладни. Ще разберем, че само като си помагаме взаимно, наистина помагаме и на себе си.

Накрая ни казаха, че е време да тръгваме. Не ни беше позволено да останем още, защото не ни беше време на мен и Джеймс, а само на Рашад. Просветеният каза на Рашад, че той ще има малко време преди да се върне да се погрижи за земните неща. Бащата на Джеймс му каза, че той ще се върне на това място малко след Рашад, но те двамата ще трябва да се върнат сега, за да мога и аз. Аз казах, че искам да остана тук в тази долина с тях, но Хелена ми каза, че не съм си изпълнила моята съдба, че имам неродени деца.

Понесохме се бавно към свода. Придърпването стана по-силно и буквално бяхме хвърлени обратно в света. Носехме се за малко над нашите тела. Някои от братовчедите ми бяха в съседните ливади и бяха видели какво се беше случило. Видяхме ги да бягат към нас. Ръцете на Джеймс и Рашад бяха още хванати за моите. Видяхме братовчедите ми да освободят техните пръсти, за да могат да обърнат Рашад и да му помогнат.

Като отделиха ръцете ни, Джеймс и аз влязохме обратно в телата ни. Почувствахме се сякаш горяхме, но се оказа, че имахме само леки изгаряния. Рашад, явно защото беше на края, пое най-големия заряд. Докторите казаха, че светкавицата е причинила вреди на неговото сърце, бели и черни дробове. Той остана в болницата за няколко седмици. През това време тестовете откриха, че Джеймс има тумор на мозъка, който може би ще застраши неговия живот.

Когато Рашад беше в състояние да пътува, Джеймс го върна обратно в Индия. Той му предложи да остане, но Рашад му каза, че иска да е сам в края на дните си. Рашад пое живота на аскетите по Ведическа традиция. Той помоли жена си да остане с нейното семейство, защото искаше да прекара последните си дни в Духовни пробуждания. Година и половина по-късно, през един студен януарски ден, Рашад се върна обратно в Нирвана. Джеймс и аз знаехме кога неговата душа напусна този свят без да ни кажат. Джеймс живя около три години след като откри, че имаше тумор на мозъка. Той предаде повече от наследството си на една благотворителна организация, която обучаваше млади хора в Индия. Аз оживях още тридесет години (за сега) със знанието, че това преживяване, което споделих с моите най-близки приятели, е било нещото, което ме е упътвало в живота. Опитвам се всеки ден да изпълня моята съдба, каквато и да е, със същото тихо достойнство и решителност, които те показаха, когато срещнаха тяхната. Те наистина бяха моите хора, които ми помогнаха по моя път, и знам, че връзката, която споделях с тях толкова дълго е същата, която ние всички споделяме. Просто понякога не успяваме да разберем това.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.