Ранеле Уолис 3 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Към втора част)

(Трета част)

Той се приближи и спря на около три метра. Беше облечен в джинси и синя тениска, разкопчана до гърдите. Така носеше обикновено тениски на Земята, но аз си помислих: “Боже, това е рисковано. Така ли се обличат в Рая?” Той се усмихна и можех да почувствам неговото щастие. Въпреки, че не притежаваше същия вид Светлина или сила както баба ми, той изглеждаше доволен. Предаде ми съобщение за неговата майка, като ме помоли да й кажа да престане да скърби за неговата смърт, да й кажа, че той е щастлив и върви напред.

Той обясни, че е взел някакви решения в живота си, които са попречели на неговото развитие на Земята. Бил е взел тези решения знаейки, че са грешни, и сега иска да приеме техните последствия. Когато е бил изхвърлен от товарния камион, в който били той, неговата жена и неговия приятел, главата му се е ударила в една скала и е умрял на мига. Когато е отишъл на другата страна, са му дали шанс да остане в Духа си или да се върне на Земята. Той е видял, че неговия растеж на Земята е бил спрял и ако се върне би загубил и Светлината, която е имал. И затова е избрал да остане в Духа си. Той ме помоли да обясня това на майка му, и аз казах че ще го направя, без да зная как, защото не си бях и помислила, че ще се връщам обратно. Тогава той каза, че има много работа, която го чака, обърна се и си тръгна. Мога да кажа, че беше доста зает, много ангажиран с неща, които бяха жизнено важни за него, които ще му помогнат, но не знаех точно какви. Погледнах баба и я попитах, защо ме спря да го прегърна. Тя обясни, че това е част от неговото “проклятие”. Обърках се.

- Силите, които са ни дадени, – обясни тя – са само-дадени. Ние растем със силата на нашите желания да се учим, обичаме, и да приемаме нещата с вяра, които не можем да докажем. Нашата способност да приемаме истината, да живеем с нея, ръководи нашия Духовен прогрес, и определя степента на Светлина, с която разполагаме. Никой не налага Светлина и истина върху нас, никой не ги взима, освен ако ние не поискаме. Ние сами се управляваме и сами се съдим. Джим реши да ограничи своето развитие на Земята като се отказваше от неща, които бяха истина. Той нарани себе си и другите като използваше и продаваше дрога. Някой хора бяха тежко наранени. Той имаше няколко причини за да се обърне към дрогата, но си остава факта, че той знаеше, че тези неща са грешни. Той избра тъмнината пред Светлината достатъчно често, че да не се обърне към Светлината отново. И сега, до степента, в която той беше станал Духовно тъмен, той е оставен с определена степен на тъмнина – или липса на Светлина – тук в Духа. Въпреки това той има воля. Той може да расте. Той все още може да намери всичкото щастие, което иска да приеме, всичкото което е способен да поеме. Но знае, че той няма същите сили да прогресира и да постигне Радостта, която други с повече Светлина имат. Това е част от неговото проклятие, че неговото развитие е ограничено. Но той избира да расте. И е щастлив.

- Господ никога не дава повече предизвикателства в живота ни, отколкото можем да поемем, – продължи тя, – вместо да рискува Духовното развитие на някой и да причини повече болка, отколкото може да бъде понесена, той ще прибере този Дух у дома, където той може да продължи да се развива.

Всичко това ми звучеше напълно вярно. Тя ми го съобщи със скоростта на Светлината, по-бързо от колкото компютрите приказват. Беше мигновено и абсолютно знаещо. Открих, че баба и аз можехме да мислим на няколко нива и да ги съобщаваме на всички едновременно. Не можеш да знаеш нещо, без да знаеш всичко около него, какво го причинява, какво го поддържа. Знанието се прилепва в Духовния свят, всяко парче се свързва с другите парчета. Всеки факт, който се свърже със знанието, се вижда мигновено и изцяло. Такова нещо нямаме на Земята. Дори не можем да се доближим до такова нещо. Нашите знания и възможности за общуване са като на дете, което още не е научило език. Опитваме се, но не разполагаме с инструментите. Като малки деца сме.
Баба ми протегна ръката си и каза: “Ела бързо.” Посегнах да я хвана и спрях.

- Уоу! – казах. – Виж ръката ми.

Ръката ми беше ясна, като прозрачен гел, но имаше Светлина циркулираща през нея като чиста кръв. Но Светлината не се движеше в неопределени посоки както във вените, ами Светлината се излъчваше през ръцете ми като слънчеви лъчи или сноп от лъчи. И отново забелязах, че не бяха изгорели. Моите крака и ръце бяха съвършени. Те излъчваха тази лъщяща лъчезарна Светлина и погледнах баба ми и видях, че нейната Светлина беше по-ярка от моята. Всяка част от нея беше по-ярка. Дори нейната рокля светеше в бяло. А аз разпознах роклята. Беше роклята, с която я погребаха. Майка ми я беше купила за нейното погребение. Сетих се с какво се беше облякъл Джим и разбрах, че хората там носят каквото искат да носят. Носят това, в което се чувстват удобно и знаех, че баба ми трябваше да обича тази рокля, която майка купи за нея. Въпреки, че не я е носила през живота си, баба я носеше сега и тя беше сияеща.

След малко ние вървяхме, хванати за ръце, и най-красивата панорама, която някога съм виждала, се отвори пред нас. На Земята не може да съществува градина като тази, която видях. Била съм в градини в Калифорния, които са ме смайвали, но те бяха толкова незначителни в сравнение с гледката пред мен. Беше един безкраен изглед от трева, сгъващ се далече в сияещите и ярки хълмове. Не сме виждали зелено в нашия свят като дълбокото, треперещо зелено на тревата, която растеше тук. Всеки стрък беше свеж, силен и зареден със Светлина. Всеки стрък беше единствен и съвършен и сякаш ме приветстваше в това чудно място. И цялата градина пееше. Цветята, тревата, дърветата и другите растения изпълниха това място с великолепни тонове, ритми и мелодии, но не чух самата музика. Някак си я чувствах на ниво отвъд слушане. Като баба и аз спряхме за миг да се удивляваме на величествената сцена, си казах “Всичко тук сякаш пее”, което беше печално неточно относно това, което чувствах. Просто нямаме език, с който адекватно да изразим красотата на този свят.

(Следва четвърта част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.