Групово НДЕ – Мей Ойлит 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

Груповото преживяване близко до смъртта е феномен, при който цяла група от хора имат НДЕ по едно и също време на едно и също място. Виждат се извън телата си и имат едно и също или подобно преживяване.

Мей ОйлитМей Ойлит преживява групово НДЕ заедно със своите най-добри приятели Джеймс и Рашад през 1971. През 2002 тя умира за последно по време на операция. Била е на 52 години. Следва нейното преживяване.

През есента на 1971г., когато бях 22 годишна, споделих едно преживяване, близко до смъртта с моя братовчед Джеймс и неговия най-добър приятел Рашад, който беше от Индия. Двете млади момчета бяха във ваканция от училище и бяха останали с моето семейство във фермата. Един следобед тримата отидохме на нивата да съберем фураж за животните. За да стигнем до там, трябваше да минем през една метална врата и се редувахме да я отваряме и затваряме. Късно следобед се завихри буря от запад и решихме да свършваме за днес. Беше ред на Джеймс да отвори вратата и като го направи, той се протегна за моята ръка, за да се покатеря обратно на количката. Бях се наклонила неправилно и неговото тегло ме издърпа. Рашад ме хвана за другата ръка, за да ме балансира и бяхме в точно тази позиция, когато светкавицата ни удари.

Видях светкавицата да блести по върха на вратата. Следващото нещо, което си спомняме, беше, че бяхме в една голяма стая или зала, направена от черен камък. Таванът беше много високо и мракът беше толкова гъст, че не можехме да го видим. Нямаше мебели или неща да висят по стените, просто студен, черен камък навсякъде. Знаех си, че би трябвало да съм уплашена, но се чувствах мирно, носейки се в мрака с моите двама приятели в огромната тъмна зала. Величествените стени на това място бавно се показаха над нас и сякаш излъчваха едновременно огромна сила и мъжественост. Сещам се, че си помислих, че това би подхождало на крал Артур. В този миг осъзнах, че ние тримата бяхме обединени в мисъл и тяло. Картините на Артур дойдоха до мен от момчетата. Джеймс видя само космическа версия на краля. Рашад сякаш се виждаше във времето на Артур. Като всички осъзнахме мислите на останали, изведнъж познавах Джеймс и Рашад по-добре, отколкото познавах всички други.

Осъзнахме, че една Светлина идваше в залата от единия край на свода. Беше повече от Светлина. Беше златна, прегръщаща топлина. Отдаде чувство на мир и задоволство по-силно от всичко, което бяхме почувствали досега. Бяхме привлечени от нея. Не говорехме, но общувахме един с друг на друго ниво, виждайки през очите на всеки. Като стигнахме свода и минахме през него, влезнахме в една красива долина. Имаше ливади и хълмове с дървета, които водеха до високи планини в далечината. Всичко блестеше със златни искрици от Светлина.

Видяхме, че искрящите светлини бяха малки прозрачни балончета, които се носеха във въздуха и сияеха върху тревата. Осъзнахме, че всяко едно малко сияние беше една душа. За мен долината изглеждаше да е Рая, но в същото време знаех, че Джеймс и Рашад я виждаха по друг начин. Джеймс я видя като Залива на Душите. Рашад я видя като Нирвана и някак си ние знаехме всичко това, без да приказваме. Светлината започна да се събира в далечния край на долината и бавно извън мъглата чисто бяло същество започна да се материализира. Видях ангел със силно ярко лице, но не такова, каквото обикновено си представяте. Тя беше по-скоро силна викингска Валкирия. Знаех си, че тя беше специалния ангел, който пазеше жените в моето семейство и усетих, че нейното име е Хелена. Джеймс видя това същество като неговия починал баща, професионален морски войник в бяла униформа. Рашад възприе съществото като Просветения, или Буда.

(Към втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.