Споделено НДЕ (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

Споделеното преживяване, близко до смъртта, е доста интересно, защото хора, които са близо до умиращ човек, могат да преживеят част от неговото НДЕ. Следва НДЕ-то на Филип, споделено от човек, който желае да остане анонимен.

Това е историята на едно НДЕ по време на Деня на благодарността в моя апартамент. Тогава имах приятел с диагноза СПИН. Шест месеца преди това, докторът му каза, че има три месеца да живее. Принципно времето му беше изтекло. В началото на 90-те години, нямаше лекарства за напреднал стадий на ХИВ или СПИН. Разболееш ли се, умираш.

Не бях планирал да правим голяма вечеря за Деня на благодарността. Но поради някаква причина, станах и звъннах на всички хора в тефтерчето ми. Оставих им съобщения и казах на всеки, който нямаше къде да отиде за Деня на благодарността, да дойде в моя апартамент.

Започнах да готвя малко след това. Готвих през целия ден и храних хората, които идваха. После, около 23 часа, Филип се появи. Той беше човекът, който беше неизличимо болен. Каза ми, че е нямал къде да отиде тази вечер и беше благодарен, че му се обадих. Всички гости, които бяха през деня, си бяха тръгнали, и аз и Филип започнахме да ядем заедно. Не бях ял цял ден, защото доста хора идваха при мен и се забавлявахме. Та бях доста гладен и уморен.

В този момент Филип ми обясни как преди шест месеца са му дали три месеца да живее. Решил, че ще се опита да изкара до Деня на благодарността и после ще се остави. И ето ни нас, смяхме се и се шегувахме как той ще умре след вечерята. Той вече беше живял три месеца повече, отколкото се очакваше и беше приел напълно ситуацията. Вече не беше уплашен. Каза ми, че черният му дроб е толкова слаб, че в този момент той не би могъл да изяде всичките солени и сладки ястия на масата. Ако го направи, сигурно ще умре. Но и това би било добре. Поне е изкарал до Деня на благодарността и ще умре щастливо, знаейки, че има място къде да отиде и приятел, който да се погрижи за него. Затова реши да яде всичко от вечерята и ако умре, тогава нека да бъде Божията воля.

Ами той почна да яде и храната ни се услади. Най-вече, защото и двамата не бяхме яли целия ден. Шегувахме се през цялото време за умирането. Тогава той започна всъщност да отпада пред мен. Стана чисто бяло-сив и се свлече. Помислих си: “О Боже! Той наистина умира.” После видях тази невероятно бяла въртяща се Светлина, която се появи на неговото ляво рамо, като падаше от стола му към мен. Помислих си: “О, Боже! Мога да видя неговата душа да напуска тялото му! Може би това беше ангел, който е дошъл за него!”

Светлината беше толкова красива и обичаща, че се изправих без да му мисля и си помислих: “Вземи ме! Аз ще тръгна и той може да остане!” Толкова отчаяно исках да отида в Светлината и да бъда с нея. Изведнъж, имах НДЕ заедно с Филип в едно пространство, което мога да опиша само като рая. Беше просто чиста бяла Светлина, точно както по филмите. Без нищо друго, просто бяла Светлина навсякъде. Тогава се върнах обратно в тялото си. Филип се изправи и се върна обратно в тялото си. Мърмореше, че не е успял да умре.

Когато се събудих на следващия ден, почувствах две силни присъствия. Бяха като четири ръце на моя гръб, две на всяка страна, държащи тялото ми. Почувствах два много силни ангела или Духове зад мен, просто оставили ръцете си на моя гръб и рамене и заземяващи ме обратно в тази реалност. Ревах и подсмърчах, че се бях върнал тук. Всъщност бях депресиран за известно време. Сега мислих колко прекрасна е смъртта и колко отвратително беше да се върнеш обратно. Филип живя много години след това, трябва да добавя. После изгубихме връзка и не мога да кажа дали все още е наоколо.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.