Ранеле Уолис 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване, близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

Ранеле Уолис е омъжена, но не се разбира добре със съпруга си. Има неща, които не са наред между тях. Тя е вярваща християнка, а той не вярва. Един ден решават да полетят със самолета си по време на снежна буря в Централна Юта. Въпреки че няколко човека им казват да не летят, те го правят. Изгубват ориентация и се блъскат в планина и самолета им избухва в пламъци. Ранеле успява да излезе от самолета, а мъжа й остава на мястото на пилота. Той е усетил, че някакъв мъж го е пазил по време на пожара. След това той излиза от горящия самолет и пита дали Ранеле е видяла мъжа. Тя отговаря, че не е виждала никакъв мъж. После двамата се спускат по склона на планината и едвам едвам стигат до улица, където ги намират. Като я откарват в болницата, шест часа след самолетната катастрофа, 75% от тялото й е било изгорено и тя умира на 09.10.1985. Едно от любопитните неща на нейното НДЕ е, че тя вижда своя бъдещ син, който все още не е бил роден. Следва извадка от нейната книга, “Горенето от вътре”.

В този момент бях изсмукана в една тясна тръба и започнах да летя с краката напред. Тръбата беше изключително тясна и се уплаших повече, защото го почувствах почти като да ми изсмучат тялото от вътрешността. Скоростта ми беше огромна, неописуема. Нищо на земята не се е движило толкова бързо, не можеше. Сякаш профучах през галактики, но цветовете и светлините бяха точно до мен, почти ме докосваха леко и страховете ми се увеличиха.

Тогава чух гласове. Сякаш имаше хора, които пътуваха до мен някак си, въпреки че нямаше място за тях. Усетих един човек до мен, който беше сам и не приказваше. Не можех да видя никого, но знаех, че човекът е там. Гласовете спряха и кратки картини проблеснаха пред мен. Поредица от картини, думи, идеи, разбирания. Бяха картини от моя живот. Пробляскваха пред мен с невероятна скорост, и ги разбирах напълно и се учех от тях. Друга картина се появи, и друга, и друга, гледах целия си живот, всяка секунда от него. И не само разбирах случките, ами отново ги изживявах. Отново бях този човек, правещ онези работи на моята майка, или казващ онези думи на моя баща или братя или сестри, и за първи път знаех, защо съм ги направила и защо съм ги казала. Не мога да опиша пълнотата на този преглед. Включваше знания относно мен, които всички книги на земята не биха могли да поберат. Разбрах всяка причина за всичко, което бях направила през живота ми. И също разбрах влиянието, което имах върху другите.

Част от мен започна да предчувства определени събития, неща от моя живот, от които бих се ужасила да ги видя. Но повечето от тях не се появиха. И разбрах, че бях поела отговорност за тези действия и се бях разкаяла за тях. Видях се да се разкайвам за тези грехове, искрено исках Бог да премахне тежестта и товара от тези ужасни действия. И Той ги е премахнал. Възхищавах се на Неговата възвишена Любов и на това че, моите злодеяния могат да бъдат простени и премахнати толкова бързо. Но след това видях други картини, които не очаквах. Неща, които бяха също толкова ужасни. Видях ги в страшни подробности. И наблюдавах влиянието, което те имаха над другите. Видях, че съм разочаровала много хора в моя живот. Давала съм обещания на приятели и семейството ми, които съм оставила просто да си чакат, докато не са станали безвъзвратно неосъществими. Хората са разчитали на мен, и съм казвала: „Mного съм заета, това не е моя проблем“ и съм ги оставяла. Моето пренебрежително отношение е причинило истинска болка и мъка на другите. Болка, за която никога не съм знаела.

Показаха ми една приятелка, която страдаше ужасно в нейния живот. Тя е живяла в прекрасен Духовен свят преди да дойде тук на Земята и е била объркана и нерешителна изобщо да дойде тук. Но й било обещано да има добри родители, семейство и приятели и тя се е съгласила да дойде за изживяването и израстването, което този живот ще и предостави. Показаха ми, че аз бях една от най-важните й приятелки, дадени й да я упътват и помагат. След това видях моите лични глупости, безразсъдства и негрижовни отношения. Видях как те я заблуждаваха и я тикаха към грешки и скръб. Бях объркала живота си, без да се замислям за последствията, и по този начин наранявах и нея. Ако през цялото време следвах моите задължения към мен и другите, тя би живяла по-лесен и по-смислен живот. До този момент не бях осъзнала, че загърбването на отговорностите е грях.

Какво се случваше? Защо виждах всичко това? Умът ми се въртеше с тези въпроси.

После видях една жена, за която бях помолена да се грижа от нашия местен пастор. Просто трябваше да я проверявам и да видя дали се нуждае от нещо. Познавах я доста добре, но се страхувах от нейния постоянен песимизъм и негативност. Беше известна с нейната горчивина сред местните хора. Не мислех, че мога да се справя с депресиращото й влияние и затова никога не исках да я виждам. Нито веднъж. Сега видях, че възможността да я посещавам беше предопределена от Високи Сили и че точно аз съм човека, който й е трябвал по това време. Тя не го знаеше, и аз не го знаех, но аз я разочаровах. Сега аз изживях нейната тъга и почувствах нейното разочарование и знаех, че аз съм причината. Провалих се с тази специална мисия към нея, отговорност, която би ме подсилила с времето. Бях избягала от отговорността за растеж, за мен и за нея, защото не се стараех достатъчно да се преборя с моите дребни страхове и мързел. Но причината не беше от значение и виждах това. Дори сега тя живееше в скръб и горчивина, изживявайки го точно, както аз и нищо не можех да направя, за да се върна и да й помогна.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.