Оптимизъм – определение и теории (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

<— Към „Предговор (Животът е приказка)

Оптимизъм произлиза от латинското „optimus” – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с “ops”, което означава „сила, ресурси” или „ob” – “пред” и наставката “tumos” – “най”. Според други произлиза от „optio” – избор. Думата “оптимизъм” е използвана за първи път от Либниц със значение на „най-голямото добро”. Идеята му е, че живеем в „най-добрия възможен свят”, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира “Кандид”. Думата „оптимист” е използвана за първи път през 1766, а “оптимистично” – през 1848 г. Ето и няколко определения:

Оптимизъм: (1) склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат; (2) вяра, че в крайна сметка доброто в света е повече от злото; (3) вяра, че доброто преобладава в реалността; (4) вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен.

Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.

И накрая от Българския тълковен речник:

(1) Философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро;

(2) Наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро.

В началото психолози като Фройд и Ерик Ериксон смятали, че оптимизмът е опасен и трябва да се пазим от него, защото ни дава изкривена представа за реалността и ни кара да вярваме в положителни резултати, които понякога са илюзорни и не могат да бъдат постигнати. Идеята, че оптимистичната нагласа може да доведе до положителни резултати била отхвърляна и хората били окуражавани да бъдат реалисти и дори малко черногледи. През втората половина на 20-ти век обаче все повече изследвания доказвали положителното влияние на оптимизма върху умственото и физическо здраве на хората и психолозите започнали да твърдят, че позитивната нагласа може да помогне на хората да постигнат по-високи резултати. Ученият Лионел Тайгър дори развива теорията, че оптимизмът е помогнал за човешката еволюция. Според него склонността ни да мислим, че сме по-добри, отколкото всъщност сме, ни е позволила непрекъснато да се променяме и да създаваме нови неща. Оптимизмът ни е помогнал и за социалната организация, защото всички е трябвало да споделят обща бъдеща цел и да мислят положително за резултатите от съвместните им действия, които в краткосрочен план може и да не са били най-изгодни за отделния човек.

Най-известният учен, провел множество изследвания в сферата на оптимизма, е психологът Мартин Селигман, който използва понятието „придобит оптимизъм”. Според него всеки може да се научи да бъде оптимист, като просто промени обяснителния си стил, т.е. начина, по който си обяснява хубавите и лошите събития в живота си.

Според Селигман песимистите и оптимистите мислят по различен начин:

Проф. Селигман съставя и специален въпросник за определяне на обяснителния стил и разработва съвместно с други учени методът САБО (съдържателен анализ на буквалните обяснения), с помощта на който може да се определи обяснителния стил на даден човек въз основа на изявления, които е давал за медии, вестници, пресконференции, или писани от него писма, лични дневници и т.н. Примерно обяснението „Имам ниска оценка на изпита, защото снощи съседите правеха купон, беше много шумно и не можах да уча” е временно (съседите не правят купон всяка вечер), специфично (конкретна причина – купон при съседите) и външно (вината е в съседите и силния шум), т.е. силно оптимистично. Докато обяснението „Имам ниска оценка, защото не ме бива за нищо и винаги се провалям на изпит” е трайно („винаги се провалям”), всеобхватно („не ме бива за нищо” – от ниската оценка се прави заключение за целия живот) и вътрешно (мен не ме бива, аз се провалям), т.е. силно песимистично.

Селигман е и автор на моделът ABCDE. А (от англ. ез. adversity) е неприятна ситуация или проблем, с който се сблъскваме. В (от англ. ез. beliefs – вярвания) – са нашите убеждения. С (от англ. ез. сonsequences – последствия) – са резултатите от нашата реакция на ситуацията. D (от англ. ез. discussion – разговор, спор) – е оспорването на негативните ни убеждения. Е (от англ. ез. – energy – енергия) е приливът на енергия, който получаваме след като сме оспорили негативните си убеждения и сме разбрали, че нещата не са чак толкова зле, колкото са ни изглеждали в началото.

Например сблъскваме се с неприятната ситуация (А) да отхвърлят кандидатурата ни, след като сме се явили на интервю за работа. Нашите убеждения (В) могат да ни накарат да си мислим неща, като „Изобщо не умея да се представям добре на интервюта. Не съм добър в нищо. Никога няма да си намеря работа.” В следствие на това (С) се чувстваме подтиснати, обезсърчени, изпадаме в депресия и на следващото интервю отиваме без никакво желание и ентусиазъм, поради което се представяме още по-зле и така се завърта един омагьосан кръг.

Според Селигман, за да излезем от него е необходимо да оспорим негативните си убеждения. За целта можем да използваме четири метода: да потърсим физически доказателства за това, че убежденията ни не са верни; да потърсим алтернативни причини за случилото се, т.е. да разберем, че понякога някои неща не са под наш контрол и вината не е само наша; да осъзнаем, че някоя лоша случка не води непременно до катастрофални последици и затова не трябва да си правим от нея генерални изводи; и да разберем, че съсредоточаването върху негативното не ни носи никакви ползи.

В дадения пример оспорването (D) може да звучи по следния начин: „Все пак беше само едно интервю и това, че не ме взеха на работа още не означава нищо. Не се бях подготвил добре, следващия път мога да проуча по-добре компанията и позицията, за която кандидатствам. (или „Оказа се, че им е нужен човек с повече опит и това е причината да не ме одобрят, а не представянето ми”, или „Интервюиращият изобщо не беше в добро настроение и се държеше много враждебно”). Вече съм се явявал на интервюта и съм си намирал работа преди, значи и сега ще мога. Това, че веднъж не съм успял, не означава, че и следващият път ще е така. Вместо да си мисля за това, че не са ме одобрили, по-добре да се съсредоточа върху предстоящото утре интервю и да видя как мога да се справя по-добре на него.” Тук е много важно обективно да преценим причините за неуспеха си – да не се самообвиняваме излишно, но и да не са самозалъгваме, че вечно някой друг ни е виновен за всичко.

И след като вече сме оспорили успешно погрешните си убеждения и сме видяли, че нещата не са чак толкова трагични, колкото са ни се стрували в началото, ще почувстваме прилив на енергия (Е), която ще ни даде сили и мотивация да продължим напред и да успеем следващия път.

Към „Как да бъдем оптимисти (Животът е приказка)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.