Оптимизмът в изкуството (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

<— Към „Как да бъдем оптимисти (Животът е приказка)

В литературата има два героя, чиито силен и дори на моменти прекален оптимизъм, е станал нарицателен – това са Кандид от комедията на Волтер и малкото момиче Полиана от едноименната детска книга на Елеонор Портър.

Полиана

Полиана е главната героиня в едноименната книга на Елеонор Портър. Тя е толкова успешна, че името на малката героиня става нарицателно за човек, който винаги успява да намери нещо хубаво във всяка една ситуация.

Полиана е едно момиченце, което още от малко остава без майка, а след това и без баща и затова заминава да живее при единствената си леля. Тя обаче (както и почти всички жители на градчето) е вечно тъжна, непрекъснато недоволна от нещо и сякаш ядосана на целия свят. Малката Полиана успява да промени това, благодарение на една игра, която е научила от баща си, и която се състои в това да намираш нещо хубаво, нещо, за което да си доволен, във всяка една ситуация. Колкото по-трудна е ситуацията и колкото по-невъзможно изглежда да се намери нещо положително, толкова по-интересна е играта. И така за Полиана наказанието да вечеря заедно с прислужницата в кухнята само хляб, се превръща в удоволствие, защото тя обича хляб, а и прислужницата е толкова добричка. Мъничката, почти гола стая, където трябва да живее момичето, е по-хубава от всички останали богато украсени стаи в къщата, защото невероятната гледка през прозореца е по-хубава и от най-красивата картина. Тъмнината в стаята на една възрастна жена не е плашеща, а служи, за да скрие от нея луничките по лицето на Полиана, които малкото момиче така не харесва.

Във всеки един човек Полиана вижда само добро, дори и когато никой друг не го вижда, дори и когато самият той не може да открие доброто в себе си. А когато очакват от тях добро, и така искрено вярват в тяхната добрина, хората наистина стават добри. Вечно усмихнатото момиче завладява всички със своя оптимизъм, невинност, постоянни въпроси, любопитство, малко детска наивност и твърда вяра в доброто. И постепенно всички се увличат в нейната игра и намират толкова много неща, от които да са доволни, които да им носят радост, и които преди не са забелязвали.

Проект „Оптимизъм”

Понякога оптимизмът се превръща в източник на вдъхновение и за различни творчески идеи и начинания. Проектът „Оптимизъм” започва съвсем случайно като част от дипломната работа на Рийд Сайфър, който завършва университет със специалност „Дизайн”. За дипломната си работа той изработва 500 значки в различни цветове, но всички с надпис „Оптимизъм”. Голяма част от значките са раздадени на приятели и познати, а останалите успява да продаде на малко магазинче за сувенири край музея за Американско изкуство в родния му град. Седем години по-късно – през 2002г. Сайфър решава да поднови продажбата на значки и да включи към тях и други предмети, обединени от общата тема за оптимизма. Макар и с променен дизайн, значките на оптимизма отново се приемат добре от хората и до момента са продадени над 50 000бр. Проект „Оптимизъм” продължава!

Optimist International

Друго оптимистично начинание е благотворителната организация Optimist International, основана през 1919г. в Лусвил, Кентъки. Днес тя включва 3200 клуба с над 100 000 члена в 35 страни. Всеки клуб сам набира средства и спонсорира спортни състезания, литературни и художествени конкурси, подпомага училища и предоставя стипендии на талантливи деца. С дарения от близо $78млн. се осъществяват близо 65 000 проекта всяка година. Мотото на организацията е „Приятел на младите”, а целта й е „чрез надежда и положително мислене, Оптимистите да помагат на децата да дадат най-доброто от себе си.” Кредото и философията на Оптимистите се състои в следното:

Обещай си:
Да си толкова силен, че нищо да не може да разстрои душевното ти спокойствие.
Да говориш за здраве, щастие и успех на всеки, когото срещнеш.
Да накараш всички свои приятели да почувстват, че са нещо специално.
Да виждаш винаги хубавата страна на нещата и да направиш така, че оптимизмът ти да се превърне в реалност.
Да мислиш само за най-доброто, да работиш само за най-доброто и да очакваш винаги най-доброто.
Да се радваш на успеха на другите толкова силно, колкото и на твоя собствен.
Да забравиш миналите грешки и да се бориш за бъдещите постижения.
Да бъдеш в добро настроение и да даряваш на всеки, когото срещнеш усмивка.
Да отделиш толкова време за собственото си развитие, че да не ти остава време да критикуваш другите.
Да бъдеш толкова спокоен, че да не остава място за притеснения; толкова добър, че да не се поддаваш на гнева; толкова силен, че да побеждаваш страха; толкова щастлив, че да се справяш с всички проблеми.

Към „Оптимизмът в работата (Животът е приказка)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.