Оптимизмът и здравето (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Към „Оптимизмът в работата (Животът е приказка)

За учените е трудно да кажат дали оптимизмът се явява причина за по-доброто здравословно състояние или е резултат от него. Тъй като оптимистите са по-активни от песимистите, има по-голяма вероятност те да се погрижат за здравето си, да отидат на лекар, да спазват диета, да спортуват активно. Според лекарите оптимистите са и по-добри пациенти. Спазват по-стриктно наложения им режим, следват дадените съвети, по-ентусиазирани са относно промените в стила на живот.

В едно проучване учени изследват химичните вещества в слюнката, които ни предпазват от инфекции, като настинката. Имунитетът бил по-висок в дни, когато хората се чувствали положително настроени, отколкото в дни, когато били тъжни или отчаяни. В кръвните проби на оптимистите имало повече клетки, борещи се с различни болести, отколкото в кръвта на песимистите.

При проучване на Университета в Уисконсин-Мадисън през 2003г. на 52-ма души била поставена ваксина срещу грип и след това те били помолени да разкажат за едно хубаво и едно лошо събитие в живота им. Тези, при които били регистрирани по-високи нива на активност в частта на мозъка, наречена prefrontal cortex (свързана с позитивните емоции), имали най-високи нива на антитела срещу болестта шест месеца след поставяне на ваксината.

Проучване на Университета Уагенигн в Холандия показва, че оптимистите, които и в по-напреднала възраст продължават да живеят активно и да си поставят цели, имат шанс да живеят по-дълго. Девет години след старта на изследването, включващо 999 души, било установено, че смъртността при оптимистите била с 63% по-ниска при мъжете и с 35% при жените. Подобно проучване в Делфт, Холандия сред 941 души на възраст между 65 и 85 години, показва сходни резултати – 55% по-малко смъртни случаи сред оптимистите след период от девет години.

В друго изследване било установено, че смъртните случаи при възрастни хора, които определяли здравословното си състояние като „лошо“, били три пъти повече отколкото при тези, които определяли здравето си като „отлично“. Самооценката, която хората си давали, предсказала кой ще живее по-дълго по-точно, отколкото лекарските оценки. Тези, който смятали, че са в отлично здраве (въпреки че докторите казвали, че не са) живеели по-дълго от тези, които смятат, че са с влошено здраве (въпреки че според докторите те били здрави).

Дори усещането за контрол над незначителни ежедневни събития оказва положително влияние върху здравето. В едно проучване на част от хората в старчески дом била дадена възможността да избират какво да ядат на закуска и какъв филм да гледат вечер. Те се чувствали по-доволни и били по-активни. Вероятността след 18 месеца те да са живи била два пъти по-голяма, отколкото при тези, на които не била дадена подобна възможност за избор.

През 1960г. в САЩ започва изследване сред 839 души, което продължава 30 години. В края на този период се установява, че за всеки 10 пункта увеличение на степента на песимизъм, вероятността хората да са още живи спада с 19%. Друго проучване, стартирало по същото време, установява, че 40 години по-късно смъртността при песимистите е с 42% по-висока, отколкото при най-оптимистично настроените.

Според проучване на Университета в Питсбърг оптимистичното отношение към живота намалява риска от получаване на сърдечен удар. В изследването били включени 97 000 жени, които първоначално попълнили въпросник за оценка на нивото на оптимизъм. Осем години по късно било установено че при оптимистките имало 9% по-малко сърдечни удари в сравнение с по-песимистично настроените.

Проучване на Харвард и Бостънския университет изследва 1306 мъже на средна възраст от 61г. като в началото на проучването те не са страдали от сърдечни болести. През следващите десет години било установено, че вероятността те да имат проблеми със сърцето е два пъти по-голяма, ако гледат песимистично на живота (влиянието на странични фактори е елиминирано).

Проучване, проведено във Финландия проследява здравословното състояние на 616 мъже на средна възраст, които в началото на изследването са в добро здраве. Четири години по-късно при най-песимистично настроените имало три пъти повече случай на страдащи от високо кръвно налагане, отколкото при оптимистите. В изследването били взети предвид и странични фактори, като пушене, наднормено тегло, застоял начин на живот, злоупотреба с алкохол, наследствена обремененост. След елиминиране на влиянието им било установено, че именно оптимизмът води до намаляване на риска от високо кръвно налягане. Подобно проучване сред 2,564 мъже и жени над 65г. в САЩ също установява положителната връзка между позитивното отношение и нормалното кръвно налягане, като отново е доказано, че резултатите не се дължат на някакви други странични фактори.

Към „Оптимизмът и взаимоотношенията (Животът е приказка)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.