ИдеЯлисти за българите зад граница

От началото на годината стана традиция един път в месеца идеЯлистите в София да се събират, най-често в една модерна зала на старата ул. „Княз Борис I”. ИдеЯлистичните сбирки са организирани от „Разномишленици”: група млади хора, обединени от една цел – да променят българското общество и неговата култура, но споделящи различни начини и методи за достигане на този общ резултат. Дори сега, през отпускарския сезон,  „Разномишленици“-те не се отказаха да съберат за дискусия останалите в градската жега идеЯлисти. Цел на събитието бе запознаването с организации, насочени към българите в чужбина – какви са техните структури и основни проекти, какви успехи и какви пречки срещат те в работата си.

Както споменах по-горе, „Разномишленици“-те реално са съмишленици, които са заедно от около година, имат различни професионални интереси, но една и съща представа как трябва да се развива България и нейното гражданско общество. Чрез презентации на успешно работещи проекти и дискусии по теми като общественото доверие и работата в екип, те се опитват да предизвикат положителна промяна в мисленето и културата на нашето общество.

Първата организация-гост в представянето беше „Тук-Там”. Лицата на сдружението са шестима млади хора, завършили образованието си в чужбина и решили да помогнат при социалната и професионална интеграцията на завърналите или завръщащите се българи от чужбина. Дени разказа подробно за ценностите, които те следват – гледайки отвъд хоризонта, с любопитство и ентусиазъм, да откриват добрите неща в нашето ежедневие. Всеки човек е ценен сам по себе си и има интересна история, достойна да бъде чута. Без да търси признание, екипът на „Тук-Там” се стреми към открито общуване и неограничено споделяне на идеи. Принципът „помагаме ти да помагаш” накратко събира в себе си философията на тази организация. Помагайки на новозавърналите се, „Тук-Там” едновременно и мотивират тези хора да предадат своя положителен опит, помагайки на други и участвайки в общополезни събития. Стартирайки с Фейсбук-група през 2008 г., днес „Тук-Там” имат около 1.600 фенове и членове и около десет активни ентусиаста, както те ги наричат. Сред успешните им проекти през изминалите три години са „Кариера в България”, „Защитено училище заедно”, „Мениджър за един ден” и „Професия за мен”. Чрез въведения членски внос се опитват да помагат и финансово на отделни инициативи.

Дени от "Тук-Там"

Дени представя "Тук-Там"

Проблемите, които сподели Дени при представянето, са и проблеми на почти всички подобни сдружения. Първо, как да запазят фокуса на дейността си при толкова примамливи покани за участие в най-разнообразни проекти. С течение на времето са се научили да не казват „да” на всяко предложение за партньорство, колкото и уникално да е то. Вторият реален проблем е свързан с въпроса за устойчивост и приемственост – все още трудно се намират активни хора, които да имат енергия и мотивация за по-дълго време. Това от своя страна води до разделението на вътрешен и външен кръг от хора, което не е желателно за процеса на работа на подобен проект на доброволни начала. Затова стремежът на „Тук-Там” е да се създаде една голяма  общност, без да се говори за „ние” и „вие”. С трупането на опит се е увеличила смислеността на проектите на организацията, заедно със знанията на нейните създатели как съществува една неправителствена организация в България.

Дени постави накрая няколко важни въпроса към публиката, като първият от тях беше, как да се осигури приемственост. Според Георги Кадиев, кандидат за кмет на София от листата на БСП, на „Тук-Там” им трябва успех, национален и обявен на висок глас. Това ще се случи чрез акции по най-дразнещите проблеми на обществото, доведени от тях самите до успешен край. Реално погледнато, „Тук-Там” имат огромен успех с „Кариера в България”, където участниците се увеличават постоянно всяка изминала година. Но, както отбеляза Райна Манджукова, бивш председател на Агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ) и настоящ журналист в телевизия СКАТ, този форум не е достатъчно популяризиран – извън общността и феновете на „Тук-Там”, малко хора знаят за него. Друго решение на проблема с приемствеността е допълнителното институционализиране на сдружението. Имайки предвид, че те разполагат с официална регистрация, не е необходимо да продължават да действат като НПО. Защото членството в „Тук-Там” трябва да носи със себе си и осъзната отговорност, от която произтичат конкретни задължения. Тоест, повечето структура би улеснила постигането на поставените цели.

Георги Кадиев: "Трябва ви успех, който да се популяризира."

Георги Кадиев: "Трябва ви успех, който да се популяризира."

Интересно беше включването на Божидар Чеков, журналист и от дълги години политически емигрант във Франция. За да имат успех организациите, насочени към българите в чужбина, трябва да се изхожда от принципа на солидарността. И крайно време е, българите да се разделят с чувството си за малоценност спрямо чужденците – една обремененост, която тежи особено на поколението на нашите майки и бащи.

Друг ключов въпрос – как да се запази интереса към работата на организацията? Опитът на Чеков показва, че редовните срещи с известни и преуспели в своята област личности могат да бъдат от голяма полза. Отделно по думите на Румяна Угърчинска, също журналист и от дълги години живееща във Франция, при „Тук-Там” се създава впечатлението, че дейността им обхваща само определен етап от живота на конкретно младите хора – социалната интеграция и намирането на работа на прибралите се от чужбина. Тук отново се намесва нуждата от по-широко разпространение на информацията и за останалите проекти на „Тук-Там”, които обхващат не само завърналите се в родината абсолвенти. А Даниел Панчев от „Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество” сподели, че няма значение, колко са активно заинтересованите членове – може да са петима души, но ако се вижда блясъкът в очите им, успехът неминуемо ще дойде.

Божидар Чеков говори за своя опит на българин в чужбина

Божидар Чеков говори за своя опит на българин в чужбина

Р. Манджукова разказа своите лични впечатления за организациите на българите в чужбина. В повечето случаи те или не се познават помежду си, или, ако са в един град или област и се познават, имат нещо да делят. Промяната на мисленето трябва да започне от внушението, че и зад граница ние сме едно цяло. При това голяма роля се пада на неформалното общуване, защото не може да се разчита на държавата за съдействие в това отношение. Манджукова даде положителен пример с успешната комуникация между българските училища зад граница. През 2005 г. по инициатива на ДАБЧ в София се провежда първата обща среща на подобен род училища. От тогава досега са проведени три такива кръгли маси, като учителите сами са поели инициативата за тяхната организация. Вече трети сезон чрез програмата „Роден език и култура зад граница” се финансира дейността на българските училища зад граница. Р. Манджукова подчерта колко важна е ролята на тези институции, защото децата, които се обучават там, са бъдещите членове на организациите, създадени и насочени от и към българите в чужбина. Добрата новина от последния час е, че бюджетът на програмата за новия сезон е увеличен с още 2 млн. лева. Така за 2011 г. одобрените за финансиране 135 проекта на училища зад граница ще си поделят общо 4.4 млн. лева.

Райна Манджукова: Организациите на българите в чужбина трябва да заложат на неформалните срещи и съзнанието за едно цяло

Райна Манджукова: Организациите на българите в чужбина трябва да заложат на неформалните срещи и съзнанието за едно цяло

На края на събирането на „Разномишленици“ Р. Угърчинска представи инициативата, чието начало е поставила тя самата. Става дума за Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България, в което тя обръща внимание на проблема, че българите с двойно гражданство според Конституцията на страната ни не могат да бъдат избираеми и да участват активно в политическия живот на родината си.

Според сегашния Избирателен кодекс, за народни представители и президент могат да бъдат избирани единствено български граждани, които нямат двойно гражданство и са живели последните пет години в България. Ощетена в този случай преди всичко е самата българска държава, която губи способни и умни хора, готови да помагат в управлението на родината си. Изискването за „уседналост” противоречи на Европейския закон за свободно  пътуване и  установяване на гражданите на Европейския съюз.

Отделно, Угърчинска засегна въпроса, че българите в чужбина не са представени адекватно в българския парламент. Ако се доверим на данните, че зад граница живеят близо два милиона българи, то това значи, че до 30% от нацията ни няма правото да има свои собствени народни избраници. Угърчинска даде пример с Франция, която има едва 3% население извън граница. Но тези 3% избират 11 народни представители във френския парламент. Възможно решение е, във всяка държава, където има българи, да се създаде по един Обществен съвет, като всички Обществени съвети на българите се обединят в една Асамблея. Отвореното писмо на Угърчинска провокира Омбудсмана на Република България да организира дебат по темата, който дебат за съжаление не е особено популярен. Може да следите развитието на темата и в създадената за това Фейсбук-група.

Румяна Угърчинска, автор на Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България за равни избирателни права на българите зад граница

Румяна Угърчинска, автор на Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България за равни избирателни права на българите зад граница

Представяйки различните гледни точки и решения по въпроса с организациите, насочени към българите в чужбина, важно е не да останем само с познанието за това, но и да преминем към конкретно действие. Защото обществото, в което искаме да живеем, с неговата култура и мислене, е резултат от нашата собствена дейност, култура и мислене. Българите зад граница и тяхната интеграция при завръщането им в България са дотолкова от значение за бъдещето ни, доколкото тези хора са едно все още скрито съкровище и неизползваем ресурс.

 

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.