Усмихни се на приятел (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Имам предвид наистина, на живо, не така :) Това не се брои. Това не е усмивка, а две точки и скоба.
Вярно, че новите технологии позволяват да поддържаш контакт с много повече хора. Но поддържането на контакт не е същото като приятелството. Едно съобщение или изпратен мейл не е същото като разговор лице в лице. Не позволява да видиш реакциите на човека срещу теб, усмивката му, не позволява да го прегърнеш или да споделиш с него нещата, които би искал да му кажеш.

Не стой вкъщи пред телевизора или компютъра в събота и неделя, или след работа. Обади се на приятел, покани го на среща, не чакай все някой да се обади на теб. Ако ти каже, че е много зает – обади се на друг, може би на някой, за когото не си се сещал от доста време, а преди бяхте заедно почти всеки ден – сигурно има такъв човек.

Всички имаме нужда от приятели. За да знаем, че не сме сами и че не само ние изпитваме чувствата, които ни вълнуват. Имаме нужда от тях, когато сме щастливи, за да споделим радостта си. Когато сме тъжни, за да потърсим утеха и надежда. Когато ни е трудно, за да ни окуражават. Когато се колебаем, за да ни дадат съвет. И да направим същото за тях, когато имат нужда.

Още четеш? Достатъчно за днес. Сега вземи телефона и се обади на приятел, за да си уговорите среща!

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.