Оставил питомното, тръгнал да гони дивото (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Наистина трябва да се научим да ценим това, което имаме. Постоянно се оплакваме, че сме зле, че все нещо ни липсва, все не ни достига. Непрекъснато искаме още, а когато го получим се оказва, че и то не ни е достатъчно и пак сме недоволни. Мислим единствено за това, което нямаме, без да видим всички хубави неща, които имаме. Често не забелязваме, радостта, щастието, красотата, които са до нас всеки ден, а те понякога са толкова крехки и лесно можем да ги загубим. Когато изчезнат – съжаляваме, но вече е прекалено късно. Затова трябва да изживяваме истински всеки един момент преди да е отлетял.

Да се радваме на това, което имаме обаче не означава, че не трябва да се борим за нови неща. Необходима ни е цел, мечта, към която да се стремим, за която да се борим и която да ни дава смисъл и надежда за бъдещето. В противен случай настоящето се превръща в сиво ежедневие, навик – всичко си е същото, нищо не се променя. А и няма как да се промени ако в нас липсва стремежа към нещо ново.

Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е нежеланието да се борим за тях, не е страхът от промяната и неизвестността, а страхът да не изгубим това, което вече имаме. Може би понякога рискът да тръгнем да гоним дивото си заслужава.

Нека се радваме на това, което имаме, на радостите, които ни носи настоящият момент, но нека не забравяме и мечтите си и не спираме да се борим за тях.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.