Каквото повикало, такова се обадило (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Иска ми се да кажа, че е така, но за съжаление това не винаги е вярно.

Не всеки ще отговори на усмивката ти с усмивка. Не винаги за направеното добро ще получиш нещо в замяна. Не винаги ще чуеш „благодаря”. Ще има и такива, които ще се възползват от добрината ти. И такива, които ще забравят за направените им услуги в момента, в който ти ги помолиш за нещо.

И все пак…

По-голям е шанса да получиш усмивка, ако първи започнеш с усмивка, а не с начумерена физиономия. С теб е по-вероятно да се държат учтиво, ако и ти си вежлив, а не груб. След „Добър ден!” разговорът по-скоро би приключил с „Приятен ден!”, а не с обиди. Ако подадеш ръка и ти сигурно ще получиш помощ, когато имаш нужда, дори и да не е от същия човек. Излъжеш ли рано или късно и теб да те излъжат. Ако измамиш и ти един ден може да се окажеш измамен.

Може от някои от посетите рози да изникнат само бодливи тръни, но не спирай да садиш рози – те ще ти се отблагодарят със своите цветове и аромат, дори и да трябва да чакаш лятото малко по-дълго.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.