Толкова е хубаво, че не може да е истина (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

О, може, може, и още как! Колкото и да не ни се вярва, по света стават и хубави неща. Само че ние дотолкова сме свикнали с лошото, слушаме постоянно за престъпления, лъжи, измами, че когато стане нещо хубаво, не ни се вярва.

Ако някой успее в нещо, все го отдаваме на случайността и късмета или пък се питаме колко ли връзки е използвал той, за да стигне до успеха си. Ако някой направи някакво добро, просто ей така, защото е добър човек, все го обвиняваме, че има някакви задни мисли, користни причини и очаква да извлече някаква полза, защото не вярваме, че добро може да се прави и без да се иска нещо в замяна. Ако пък на нас ни се случи нещо хубаво, търсим някаква уловка, убедени сме, че трябва да има нещо, което да не е наред, просто защото твърде често в миналото вече е ставало така. Не вярваме, че може толкова прекрасно нещо да ни се случи точно на нас. Поради това изпускаме много възможности и не успяваме да се зарадваме истински на много хубави моменти.

За да ти се случи нещо хубаво, първо трябва да повярваш, че то е възможно, че един ден може да стане истина. За да изкараш шестица на изпита трябва да вярваш, че можеш. Ако смяташ, че максималните ти възможности стигат до четворка, тогава какво ще те мотивира да седнеш да учиш, да положиш някакви усилия и наистина да изкараш шестица? За да се влюбиш, трябва да вярваш в любовта и да смяташ, че щастието на всички влюбени около теб е реално. За да си намериш хубава работа с добра заплата, трябва да вярваш, че подобни неща се случват и с обикновените хора и затова и да кандидатстваш по такива обяви. За да спечелиш една игра, трябва да си предварително убеден, че ще спечелиш и затова да даваш всичко от себе си в нея.
Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина?

Хубави неща се случват. Съвсем реално и истински, в този град, в този ден, в този момент. Все пак вярно е, че „не всички неща са толкова хубави, колкото ни се струват – някои са значително по-хубави.“

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.