Кучетата си лаят, керванът си върви (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Може непрекъснато да обясняваш на някой свой приятел колко е необходимо да промени някой свой вреден навик или да вземе да направи нещо полезно за себе си, вероятността да те послуша е доста ниска, защото рядко се вслушваме в съветите и на най-близките си. На работното място може постоянно да припомняш на колегите и шефовете си за наличието на даден проблем или за това как могат да се подобрят нещата или за някакво важно действие, което трябва да се предприеме. Но и тук вероятно ще липсва реакция, защото повечето хора предпочитат сигурността и не обичат кой знае колко промените. Ако става въпрос за още по-голям мащаб, като например многобройните протести в различни страни напоследък, те също много рядко водят до удовлетворяване на исканията на протестиращите и ако от тях има някаква полза, то тя е доста малка.

И все пак тези малки ползи се натрупват. Ако кучетата лаят достатъчно дълго и без да се отказват, накрая все някой трябва да ги чуе, нали? И тогава керванът може да спре, хората да се огледат, да забележат надвисналата опасност и да направят нужното, за да се предпазят от нея. Или да видят, че оазисът, към който са вървели, е само мираж и се налага да сменят посоката.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.