Подслушан разговор (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

„Никой няма да ни оправи. Затова разчитам на двете си ръце, работя си и това е.“

Мисля, че горният цитат казва всичко. Случайно дочут разговор при поредното пътуване в градски транспорт. Можеш да чуеш какви ли не неща, някои от тях много верни, стига да умееш да слушаш. От останалата част от разговора стана ясно, че той се водеше между две вече големи момчета, отраснали в дом за сираци. Така и не разбрах какво работеха, возихме се заедно само 4-5 минути, после слязоха. Но всъщност няма толкова голямо значение, важното е, че изглеждаха изпълнени с енергия и желание за живот.

Иска ми се повече хора да достигнат до техния извод. Тогава наистина ще има шанс нещата да се променят. „И само си викам „Дано!“ както се пееше в една песен…

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.