Съединение (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

„Съединението прави силата“. Но само по себе си съединението не е достатъчно, или поне е нужно нещо повече то физическо съединение. Като например…

Разбиране. Необходимо е всяка една от страните да се стреми да разбира другата. Да разбира нейната същност, нужди и желания, начин на мислене, мотиви, реакции. Да може да се постави на нейно място и да помни, че винаги съществува още една гледна точка и тя не е непременно по-добра или по-лоша, а просто по-различна.

Приемане. Всяка страна трябва да приема другата, такава, каквато е, без да се стреми да я направи същата, като себе си. Да я приема с всичките й незначителни дефекти и необясними странности и да бъде толерантна към тяхната проява. Има някои черти във всяка от страните, които не могат да бъдат логично обяснени и които понякога малко дразнят; но те просто са си такива и не трябва да бъдат променяни, защото това ще означава да промениш самата същност на нещата, а тогава те вече няма да са себе си.

Обща цел. Ако всяка от двете страни иска най-доброто за себе си, най-вероятно ще се получи конфликт и няма да излезе нищо. Затова целта трябва да е обща, да е най-доброто за единството, което представляват двете страни, макар и да не е идеална за всяка една от тях по отделно.

Съединението не означава непременно уеднаквяване на обединените страни и превръщането им в едно цяло. То може да бъде постигнато и чрез запазване на индивидуалните им особености, но в условия на взаимно уважение, разбиране, приемане и използване на силните черти на всеки за постигане на най-доброто за цялото.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.