Заедност (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Понякога човек има нужда да е сам. Но…

Залезът е по-красив, когато някой държи ръката ти и няма нужда от думи. Прасковите са по-ароматни, когато подаваш половинката на друг. Вечерята е по-приятна, когато не говориш с телевизора, а разказваш на човека до теб как е минал денят ти. Утрините са по-усмихнати, когато някой ти казва „добро утро”. Яденето е по-вкусно, когато го приготвяш не само за себе си. Торбите са по-леки, когато двама хванат по една дръжка. Настинките минават по-бързо, когато има кой да ти приготви чай. Ставаш по-лесно след като си паднал, когато има кой да ти подаде ръка. Разходките са по-приятни, когато са с някой до теб. Откриването на нови места е по-интересно, когато има с кого да се изгубиш, за да намериш после отново правилния път. Усмивките са по-истински, когато има на кого да ги подариш.

За една прегръдка са нужни двама. За една целувка – също.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.