Мечтите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Където и да си, каквото и да правиш, каквото и да се случва, никога, никога не забравяй мечтите си. дори да изглеждат нереални, невъзможни, неизпълними. Дори да се разпадат на прах пред очите ти. Не ги забравяй! Защото мечтите са най-ценното, което имаш. Те са безценни. Никой не може да ти ги открадне, да ги вземе. Никой не може да ги нарани или унищожи, без ти да му позволиш…

И все пак понякога губим мечтите си. Като ги сбъдваме. Или като се отказваме от тях.

Няма нищо по-хубаво от това да сбъднеш своя мечта. Но трябва да внимаваш много. Понякога действителността се различава твърде много от това, което сме си представяли. Някои мечти са по-красиви, когато си останат само мечти. Но само някои…

Никога не казвай, че си сбъднал всичките си мечти. Това означава, че си нещастен. Че си изгубил смисъла на живота си. Че няма към какво повече да се стремиш, а следователно и за какво да живееш. Че не знаеш как да мечтаеш…

Но по-лошо от това е да забравиш мечтите си. Това означава, че си слаб. Че не умееш да се бориш. Че си се предал пред трудностите на живота. Че си предал самия себе си. Детето в себе си. Че си остарял. И си изгубил пламъка в очите си. И топлината в сърцето си. И силата на волята си…

Не забравяй мечтите си! Никога! Стреми се към тях! Винаги! Някой беше казал, че мечтите затова са мечти, за да не се сбъдват. Има само един начин да провериш дали е бил прав – като сбъднеш своите мечти. И току виж сбъднатата мечта, превърнала се в реалност, се окаже по-красива от това, което е било във въображението ти. Затова опитай! И никога не изоставяй мечтите си!

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.