Неканен гост

Творба споделена от Елине:

Ти идваш отново непоканен,
пристъпваш тихо във нощта,
усещам твоя поглед таен,
и пак изчезваш във дъжда.

И капки галят ми лицето,
но този път не са сълзи,
стоя сама аз под небето
и искам просто да вали!

Върни се, моля те, обратно
и поспри се ти при мен,
между нас може да е прекрасно
дори да трае само ден.

Ще се целунем с влажни устни,
ще бродим двама из нощта,
ще бъдем влюбени и страстни
и ще се любим под дъжда!

И когато съмни се и нахлуе
първият лъч светлина,
не, няма да те спирам да си тръгнеш,
ако не си готов за Любовта!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.