Как да станете социални предприемачи: сътрудничество

Статия: Как да стартираме социално предприемачество: сътрудничество на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

И така, имате Велика идея как да разрешите важен социален или екологичен проблем; или поне имате началото на Велика идея – какво правите оттук нататък? Как превръщате идеята си в нещо материално – организация, предприятие, продукт?

В тази поредица ще последваме млад социален предприемач, пътуващ из Индия в търсене на отговор на тези въпроси с надеждата това да й помогне да постави основите на собствената й организация. Ще проследим напредъка й в няколко седмични статии, докато тя участва в националния ден за имунизация срещу детския паралич и се консултира с експерти и здравни работници относно възможностите за използване на мобилни телефони за организиране на акцията. Тя вижда проблем: тези, които вече страдат от детски паралич търсят – но не получават – помощ. Нейното решение: да се разработи програма, която позволява на здравните работници да предават чрез мобилен телефон основна информация на докторите в близките градове, които биха имали възможност да предложат безплатна коригираща операция. Предишната статия можете да прочетете тук.

Бъдете смирени.

Това е най-добрият съвет, който съм получавала и съм чувала хора да дават. Трудно е да се преструвате на смирени. И е лесно да изгубите смиреността си. Но какво общо има това със социалното предприемачество?

Когато за първи път започнах да чета за социалното предприемачество преди около пет години, терминът тъкмо бе започнал да се използва в университетите и сред неправителствените организации. Учените все още се опитваха да намерят определение за него. Само няколко текста бяха написани по въпроса на по-обикновен език като за неспециалисти.

Ето защо беше толкова привлекателно – малко на брой хора, трудещи се мълчаливо, усъвършенстващи един модел, променящи стария, изпробващи нови идеи без да разкриват нищо за това, което правят.

Днес обаче има безброй организации, инкубатори, институции, хвалещи ползите от социалното предприемачество. Съдружията, които преди бяха практически неизвестни, днес са широко търсени. И дори студентите още от рано започват да се интересуват от темата.

Удивена съм от скоростта, с която се изграждат, финансират и управляват предприемачества в наши дни. Това вероятно са добри новини. Наистина може би сме свидетели на пълна промяна на мислите ни, на гледната ни точка, на самото ни разбиране за предприемачеството. Но след това се замислям – нужно ли е наистина да имаме толкова много организации, правещи едно и също нещо? Конкуренцията е полезна. Пазарът умее да отсява ефективните и ефикасните от тези, които не са чак толкова успешни.

Но в този глобализиран свят на все по-усилена комуникация, не бихме ли могли да си сътрудничим повече? Необходимо ли е наистина всеки път да изграждаме изцяло нова инфраструктура?

Когато реших да създам организация, която да помогне на страдащите от детски паралич в селските региони на Индия, аз също си мислех, че може би ще се нуждаем от нова мрежа, нова инфраструктура, нов екип. Но открих, че вече има организации, които вършат добра работа. И, както винаги, повечето от тях се нуждаеха от допълнителна помощ и финансиране. Затова реших да променя подхода си. Вместо да работя за изграждането на нова мрежа на място, реших да потърся партньори. Щях да изградя интернет страница за групово финансиране на хирургичните операции за инвалидите, но щях и да си партнирам с организации и отделни хора, които вече работят по въпроса – и се справят чудесно.

И така, имах шанса да науча за щедростта на д-р Мехта и Джайпур Фуут. Веднага си помислих – ето призната организация, получила значителни грантове, но все още имаща затруднения с финансирането. Всеки ден се срещах с хора, желаещи да помогнат, но незнаещи с какво точно. Защо да не свържа отделните точки? Създавайки интернет страница за групово финансиране на хирургичните операции,  бихме могли да окажем дългосрочно влияние върху живота на хората. Щяхме да получаваме малки суми пари, вместо големи грантове. Може би си заслужаваше да пробваме този подход.

Изпитвах истинско смирение пред дейността на една друга клиника в Калкута – Махавир Сева Садан. И така, свързах се и с тях. Все пак те правеха това от 25 години и то много добре. Отново изграждане на партньорство.

Осъзнах, че има хора, които са били социални предприемачи много преди този термин да бъде измислен. И че аз съм все още съвсем нова в областта. Те са правили това дълго време в пълно мълчание. И са овладели тънкостите на работата. И ако погледнете примери като Махавир Сева Седан, където тези, които получават изкуствени крайници, допринасят и за производството на нови такива, тази организация реално в продължение на години изцяло преосмисля модела на НПО.

И затова след контактите ми с тези пионери в областта се чувствам смирена. И по-малко склонна към конкуренция. Все пак, защо сме тръгнали по този път? За да служим на другите, а не на себе си.

Това означава, че не е нужно непрекъснато да откриваме топлата вода. Иноваторите вече ги има; ние можем да бъдем свързващите точки; ние можем да свържем предприемачите чрез мобилни или интернет технологии, можем да им помогнем да си сътрудничат повече и да са по-ефективни – чрез партньорство, не чрез повторение на една и съща дейност.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.