Българи от старо време | Една история за любов, труд и постоянство

Българинът от край време се слави със своето трудолюбие, прагматичен ум и предприемачески дух. Примерите за преуспели български предприемачи с национално значение, тръгнали от нищото – и в днешно, и в минало време – са много. Но ако потърсим сред тях освен находчиви търговци и хора-човеколюбци, броят им значително ще намалее.

Историята, която ще ви разкажа по-долу, е за един вдъхновен българин, живял и работил в началото на миналия век. Признавам, нямаше да се заинтересувам от него толкова обстойно, ако не беше свързан с моя роден град Габрово. Пенчо Семов е роден през 1873 г. в едно габровско селце на име Цвятковци, в семейството на пътуващ търговец. Като малък помага на баща си в търговията с кожи и вълнени платове. По това време Габрово се превръща в истински индустриален център с работещи стотици фабрики и предприятия. През 1898 г., на 25 години Семов е натрупал малък капитал, който му позволява заедно със своя тъст да основе първото си предприятие – фабрика за сапун. Започва една история на професионален и човешки възход – само за няколко години в Габрово се появяват фабрики за платове, собственост на Пенчо Семов – „Надежда”, „Иван Семов и синове” и „Успех”. Във Варна пак той основава и първата фабрика за ютени изделия – „Кирил”. Освен в текстилната, Семов навлиза и в кожарската, в барутната и в тютюневата промишленост, обхващайки почти всички краища на България.

Но какво прави този предприемчив българин по-различен от останалите едри индустриалци от 20-те години на миналия век? Отговорът е мисълта и грижата му за хората. Самият Семов като младеж не е имал възможност да посещава училища в чужбина, но изпраща на свои разноски хората си специалисти да се обучават в най-добрите училища в България и Европа. Той съзнава, че най-ценният ресурс не са парите и машините му, а хората. Образованието и личностното развитие са ценностите, на които предприемачът Семов се основава в своята работа. С негови средства е изградено училището в родното му село, а благотворителната му дейност само за образование е с впечатляващи размери. Семов никога не изневерява на философията си да не влиза в политиката и да не изнася капитали извън граница. Той съсредоточава цялата си финансова мощ в родината, като след смъртта си през 1945 г. завещава на България над милиард тогавашни златни лева. След всичко, казано дотук няма да ви изненада и веруюто на Пенчо Семов: „Любов, труд и постоянство”. А Атанас Буров, известен политик и съвременник на Семов, споделя двете най-важни качества за неговия безспорен успех: смелост и дързост.

Наскоро „Нова телевизия” направи филм за живота на Пенчо Семов, който може да гледате свободно ето тук.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.