Уолдън Бело – за алтернативите на глобализацията

Статия: Уолдън Бело (Филипини) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна почетна награда с Никанор Перлас

„…за изключителните му усилия в образоването на гражданското общество относно ефектите на корпоративната глобализация и прилагането на възможни алтернативи.”

Уолдън Бело е един от водещите критици на настоящия модел на икономическа глобализация. Той обединява в едно ролите на интелектуалец и активист. Като водач на кампании за защита на човешките права и мира, учен, природозащитник и журналист с многобройни публикации, благодарение на своя кураж и лична харизма, той има огромен принос в международната борба срещу предизвиканата от корпорациите глобализация.

Бело е роден в столицата на Филипините, Манила, през 1945г. Учи за докторска степен по социология в Принстън, когато през 1972г. Фердинанд Марцос идва на власт, което предизвиква вълна от политически активизъм. Бело получава докторската си степен, но не стъпва в университета през следващите 20 години. През тези две десетилетия той се превръща в ключова фигура в международното движение за възстановяване на демокрацията във Филипините, координирайки Антивоенната коалицията и основавайки във Вашингтон Лоби за човешките права на Филипинците.

Бело е арестуван многократно и през 1978г. е вкаран в затвора от щатските власти, като ръководител на ненасилствено завземане на консулството на Филипините в САЩ. Освободен е седмица по-късно след като започва гладна стачка, за да привлече внимание към нарушенията на човешките права в родината му.

Докато води кампании за защита на човешките права Бело става свидетела на това как заемите и грантовете на Световната банка и Международния валутен фонд реално поддържат режима на Маркос на власт. За да разкрие тяхната роля, той поема риска да нахлуе в щаба на Световната банка във Вашингтон и да изнесе 3000 страници секретни документи. Те стават основа на книгата му „Разгром на развитието” (1982г.), която се продава нелегално във Филипините и се превръща в бестселър в страната, допринасяйки за разрастване на гражданското движение, което в крайна сметка сваля Маркос от власт през 1986г.

След свалянето на Маркос, Бело се присъединява към американската неправителствена организация Food First, и продължава проучванията си върху институциите от Бретън Уудс*, изучавайки основно „индустриализиращите се страни” в Азия. Критиката му срещу азиатското икономическо „чудо”, „Дракони* в опасност”, е написана шест години преди финансовата катастрофа, помела региона.

Последните му дейности са насочени към критика срещу финансовото подчинение на развиващите се държави и насърчаване на алтернативни модели за развитие, при които страните са по-малко зависими от чуждестранен капитал.

През 1995г., Бело става съосновател на Фокус върху световния юг, на който в момента е изпълнителен директор. Фокус се опитва да изгради местен капацитет за справяне с по-големи регионални проблеми, свързани с развитието и паричните потоци. Когато две години по-късно настъпва азиатската финансова криза Фокус играе важна роля в намирането на един по-различен път на развитие.

Бело твърди, че „това, към което развиващите се страни и международното гражданско общество трябва да се стремят, не е реформиране на Световната търговска организация, а радикално намаляване на влиянието й чрез поредица от пасивни и активни мерки, и превръщането й в поредната международна институция, съществуваща паралелно със и проверявана от други международни организации, споразумения и регионални пактове. В подобен по-лесно променящ се, по-малко структуриран и по-плуралистичен свят с многобройни взаимни проверки и балансиране, страните и обществата на Юга ще могат да намерят своето място, което ще им позволи да се развиват въз основа на своите ценности, своя темп и стратегии и своя избор.“

По време на неуспешна среща на СТО в Сиатъл през 1999г., Бело играе водеща роля в протестите и е арестуван от полицията. По време на срещата на Г-8 в Генуа през 2001г. едва не е прегазен от полицейска кола и отново е задържан. Бело играе ключова роля и в кръговете на гражданското общество, разработили стратегия за проваляне на срещата на Министрите от СТО в Канкун през септември 2003г.

Като природозащитник Бело е бил председател на борда на Грийнпийс за югоизточна Азия. Книгата му „Сиамската трагедия”, излязла през 1998г. и документираща екологичната катастрофа в Тайланд, се превръща в бестселър и получава похвали от бившия министър председател на Тайланд, Ананд Оаниаракун. „Сиамската трагедия”  печели наградата за най-добра книга на Ректора на Филипинския университет за 2000г.

В продължение на много години Бело води кампании за премахване на американските военни бази във Филипините, Окинава и Корея и помага за основаването на няколко регионални коалиции за разоръжаване, ядрено разоръжаване и създаване на нов план за сигурност, в чиято основа са заложени нуждите на хората.

След 11.09.2001г. Бело е един от хората, призоваващи САЩ да не отговаря на провокацията с военна намеса, което според него само би влошило проблема, а да се опита да се справи с причините за тероризма, които се коренят в бедността, неравенството, несправедливостта и потисничеството. През март 2002г. Бело води мирна мисия до южния филипински остров Базилан, където американската армия наскоро е изпратила специалните си сили. Той е и един от лидерите в мирната мисия на азиатските парламентаристи и граждански активисти, които посещават Багдат през март 2003г. в последен опит да спрат американското нападение над Ирак.

Последните роли на Бело включват:

  • Национален почетен председател и Национален председател на партията Акбаян, една от най-бързо разрастващите се партии на Филипините, която има двама члена в Националната асамблея.
  • Професор по социология и публична администрация във Филипинския университет.
  • Изпълнителен директор на Фокус върху световния юг.
  • Член и бивш председател на борда на Грийнпийс за югоизточна Азия.
  • Гост-лектор по Югоизточни азиатски науки в университетите в Калифорния и Лос Анжелис.
  • Член на управителния съвет на Food First, Международния форум за глобализация и Транснационалния институт.

Бело получава многобройни похвали за своите публикации. Той е автор или редактор на 11 книги по различни въпроси, свързани с Азия, както и на множество статии, сред които „Американското езеро: Ядрената заплаха в Тихия океан” (1984г.) (съ-авторство с Питър Хейс и Люба Зарски), „Хората и властта в Тихия океан” (1992г.), „Горчивата победа: САЩ и световната бедност” (1999г.), „Световни финанси: размисли върху регулирането на спекулативните капиталови пазари” (2000г.) и „Балансирано бъдеще: есета за глобализацията и съпротивата” (2001г.) През 1998г. Бело печели наградата Нови калифорнийски медии за Най-добър международен доклад. Белгийският вестник Соар наскоро нарича Бело „най-уважаваният азиатски мислител срещу глобализацията”.

Цитат

„Глобализацията не само не изпълни своето обещание, но и вгорчава живота на много хора. Силите на човешката солидарност и общност нямат друг избор освен да се намесят и бързо да убедят разочарованите хора, че, както казва мотото на Световния социален форум в Порто Алегре, „Възможен е един друг свят!””

Уолдън Бело

*институциите от Бретън Уудс – през 1994г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ се провежда конференция, по време на която 44 държави полагат основите и определят правилата на световните търговски и финансови взаимоотношения; участниците в конференцията основават Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие, днес част от Световната банка. (бел.пр.)

*Азиатските дракони (или тигри) – Хон Конг, Сингапур, Южна Корея и Тайван; след 1960г. в продължение на десетилетия се радват на изключително висок икономически растеж, който продължава до кризата през 1997г., когато фондовите пазари се сриват, валутите се обезценяват, а компаниите не могат да изплащат кредитите си; всички държави успяват бързо да се възстановят от кризата. (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.