Реч на Даниел Елсберг при връчване на Наградата за цялостен житейски принос

Реч на Даниел Елсберг при връчване на Наградата за Цялостен житейски принос, 8.12.2006г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, скъпи приятели,

За мен е особена чест да получа същата награда, връчена през 1987г. на Мордечай Вануну. През тези 61 години на ядрената ера , от всички дължностни лица и учени, запознати с програмите за ядрени оръжия, той остава единственият, направил всичко по силите си, за да предупреди света за нарастващата ядрена опасност. Той е единственият човек, направил това, което се опитвам да накарам и други хора да направят, чрез проекта си Казване на истината.  

Разбира се, той плати тежка цена за дейсттвията си. Заради неговите подкрепени със снимки разкрития за тайните програми за ядрени оръжия, които правителството в страната му продължава да отрича, той бе отвлечен от Италия и осъден на тайно заседание на 18 години затвор. След като излежа пълната си присъда, по-голяма част от която при нечовешки условия в самостоятелна килия 2 на 2.5 метра – той и до днес няма право да напуска отделни части на Израел и е под непрекъсната заплаха да бъде хвърлен обратно в затвора, защото продължава да настоява за правото си да говори, както с чужденци, така и с израелци срещу политиката на страната по отношение на ядрените оръжия.  

Както споменава Мордечай в скорошно съобщение, с което ме поздравява за получаването на наградата за Цялостен житейски принос, аз дойдох в Швеция по повод връчването й много преди него, макар че самият той бе удостоен с нея преди цели 19 години. Ако някога му бъде позволено да разкаже на страната си и на света за забраната за ядрени оръжия, то ще е защото световните протести – за които призовавам от подиума в тази страна, както и от много други места – най-накрая са успели да накарат Израел да прекрати нарушенията си срещу основните човешки права. Мордечай многократно е споменавал пред мен и пред много други, че въпреки последствията за него, никога не е съжалявал, за това, че е разкрил истината. Също като мен той призовава всички, живеещи в страни, притежаващи ядрени оръжия, да направят същото.

Това всъщност е настоящата ми дейност, като член на Фондацията за мир по време на ядрената ера и като директор на проекта за Казване на истината. Това е посланието ми през последните години – призив за повече хора, като Вануну във всяка страна, притежаваща или имаща потенциала да притежава ядрени оръжия.   

Наскоро в САЩ журналистът Сиймор Херш и още няколко души разкриха, че настоящата администрация е ръководила оперативни планове за ядрена атака над ирански подземни ядрени инсталации. През последната година и половина плановете са били готови за незабавно ипълнение при получаване на президентска заповед. Той разкри и че началник-щабовете са изразили несъгласието си с тези планове в строго поверителен меморандум до Белия дом.  

Тази авторитетна секретна критика и съпътстващите документи – включително подробни официални изчисления за стратегическите и човешки жертви на една подобна атака и оценка на вероятността от световна дипломатическа реакция, контра атака от страна на Иран и още по-голямо разпространение на ядрени оръжия – трябва да бъдат направени достояние на американското общество и на Конгреса.  

Това може да стане само чрез неоторизирано разкриване на информация от някой, който има достъп до тези документи и който е съгласен с мнението на военните, че изпълнението на тези планове ще доведе до катастрофа. Вероятно има между дузина и стотина души, които отговарят на тази критерии и са изправени пред предизвикателството да поемат върху себе си отговорността да предупредят света. Човекът, който направи това, би рискувал много и вероятно би пострадал и би направил лична саможертва, сравнима с тази на Вануну.

Не случайно предполагам, че ще стане така, защото самият аз бях изложен на подобен риск преди 35 години заради разкритата от мен информация. За това, че разкрих на пресата и Конгреса 7000 страници поверителни документи за вземането на решения по време на войната с Виетнам, бях изправен пред федерален съд и вероятна присъда от 115 години затвор. За разлика от случая на Вануну, последвалото разкриване на различни престъпления на правителството срещу мен (сравними с незаконното отвличане на Вануну от израелското правителство) доведе до сваляне на обвиненията. Но дори и да не бе станало така, убеден съм, че подобно на Вануну нямаше да изпитвам никакво съжаление за това, че съм разкрил истина, способна да спаси множество човешки животи.

Това, за което съжалявам, е, че дори и не си помислих да направя подобни разкрития за лъжите на моята страна относно войната във Виетнам още през 1964-65г., когато можех да го сторя като представител на Пентагона още преди ескалацията на събитията. Това вероятно щеше да промени целия ход на войната. Това, за което съжалявам още повече, е, че не си помислих по-рано да разкрия информация за плановете за ядрена война през 1959-1964г., когато участвах на най-високо ниво в планирането като консултант на Министъра на отбраната. Призивът ми към настоящите длъжностни лица за навременно разкриване на истината цели, освен всичко друго, и да им спести подобни съжаления.

Рискът от въздушна атака и може би ядрена атака над Иран през оставащите две години от администрацията на Буш очевидно не е проблем само на САЩ. През октомври 2006г. много страни-членки на НАТО участваха в мащабни военноморски и военновъздушни учения, изглежда подоготвяйки се за блокада на Иран или за отговор на евентуална контраатака на Иран срещу блокада или санкции от страна на САЩ.  

Бих искал да използвам този случай, за да повдигна един въпрос, който спешно трябва да бъде обсъден в Европа: какво смята да прави обществеността и високопоставените длъжностни лица на всички тези страни ако през следващите година или две бъдат изправени като fait accompli* пред американска въздушна атака над Иран? Преди всичко как биха реагирали на ескалацията на един подобен конфликт след евентуална иранска контра атака и използването на американски или израелски ядрени оръжия срещу подземни обекти?

Със сигурност тези страни не трябва да позволяват използването на въздушното им пространство или военните им бази за подобна агресия от страна на САЩ (както направи Германия във войната с Ирак, въпреки официалната си позиция на неучастие). Тяхната общественост трябва да изисква от длъжностните лица незабавно и ясно да заявят тази своя позиция на САЩ.  

Но само това едва ли ще е достатъчно, за да предотврати или да отговори на потенциалната употреба на ядрени оръжия от страна на САЩ или Израел. Ако американското правителство приложи на практика това, което длъжностните лица скандално нарекоха „ядрена възможност”, която според тях „подлежи на обсъждане”, единственият възможен избор за всяка една страна-членка ще бъде да се оттегли от НАТО, освен ако САЩ не бъдат изключени от Алианса.

Трябва да е немислимо за всяка европейска или каквато и да е друга държава да остане във военен съюз или изобщо в нормални отношения със страна, която току що е направила това, което Генералната асамблея на ООН правилно описа като „най-тежко престъпление срещу човечеството”, употребата на ядрено оръжие. [Това в основата си е Резолюция на ООН 36100, Декларацията за предотвратяване на Ядрена катастрофа, приета на 9.12.1981г., т.е. утрешния ден бележи 25-годишнината от приемането на резолюцията. В нея пише също: „Никога няма да има оправдание или извинение за държавник, който вземе решение първи да използва ядрено оръжие.”]

Най-доброто и вероятно единствено действие, което би предотвратило този катастрофален ход на събитията, е европейската общественост да заяви това ясно на своите правителства, чрез петиции, демонстрации, лобиране.

Моята дейност, за която с благодарност получавам Наградата, продължава днес, както и преди 35 години и ще продължи до края на живота ми: да се противопоставям на потайността на правителствените решения относно ядрените оръжия, заплашващи живота на земята; да помогна за изграждането на световно движение, което да предотвратява употребата на ядрени оръжия и да предотвратява или прекратява интервенции, които биха могли да доведат до подобна употреба; и да допринеса за един свят без ядрени оръжия.

*fait accompli (фр.ез.) – пред свършен факт (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.