Водата и единството

Днес е неделя и ще пиша като за неделно. И не, няма да бездействам, но ще се одухотворявам!

Хората сме едно. Също и с природата. Или поне когато сме в стихията си. Еинството ни на материално ниво се осъществява от водата. Бай Манчо се грижи за природата и е в стихията си. Възрастния родопчанин търси вода и строи чешми. Доброволно. За доброто на всички. Бай Манчо е вярващ и знае, че както мравките и пчелите работят за нас, така и ние трябва да работим за тях. Защото сме едно и защото само заедно можем. Затова и обича да храни мравките, така както пчелите и Земята нас ни хранят, доброволно.

Призванието на Бай Манчо е водата. Той я доставя на хората там, където те се нуждаят от нея. Обикаля наоколо с две метални пръчки, насочени успоредно една на друга напред. Където започнат да се събират и кръстосват, има подпочвена вода. А където застанат перпендикулярно една на друга и образуват кръст, то там е „главата“ нз извора, аязмото.

И както изворът образува кръст, така и всеки от нас си носи на гърба кръста, особено одухотворени хора като бай Манчо! Но какво означава да носим кръста си? Означава да сме ос на Земята за Духовното, за Бог. Означава да осъществяваме единството между Земята и Небето, между Духовното и материалното, между природата и хората, между човешките Души. Бай Манчо е намерил призванието си и мисията си. Бай Манчо е ос между световете. Бай Манчо е част от световете. Затова родопчанинът ходи както на църква, така и на джамия!

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.