Жена (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

Живея с болката на всички хора
за слънцето, помръкнало в сълзи,
със грижите, навели в мен умора,
с тревогата, че смърт света грози.

А пак в душата ми остава светло
мечтание за тръпнеща любов –
отгледано многогодишно цвете,
в сърцето незатихнал зов.

И в тая двойственост
на гнет и волност,
на скръбни дни и слънчеви лета
остава в мене неизменна гордост,
че съм дихание на любовта!

2 май 1988

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.