RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
Живея с болката на всички хора
за слънцето, помръкнало в сълзи,
със грижите, навели в мен умора,
с тревогата, че смърт света грози.
А пак в душата ми остава светло
мечтание за тръпнеща любов –
отгледано многогодишно цвете,
в сърцето незатихнал зов.
И в тая двойственост
на гнет и волност,
на скръбни дни и слънчеви лета
остава в мене неизменна гордост,
че съм дихание на любовта!
2 май 1988
