RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
И никога вече след дългия ден
не чака ме никой със трепет,
присяда блед залез тихо край мен,
догдето звездите засветят.
Не пита ме никой как път извървях
и вятър какъв ме е брулил,
как сълзи преглъщах удавени в смях –
тъй никой не се е преструвал!
Но моята стая оазис е тих,
далече от страсти суетни,
струят се от извора трепети в стих
и ражда се обич във песни.
26 февруари 1993
