След дългия ден (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

И никога вече след дългия ден
не чака ме никой със трепет,
присяда блед залез тихо край мен,
догдето звездите засветят.

Не пита ме никой как път извървях
и вятър какъв ме е брулил,
как сълзи преглъщах удавени в смях –
тъй никой не се е преструвал!

Но моята стая оазис е тих,
далече от страсти суетни,
струят се от извора трепети в стих
и ражда се обич във песни.

26 февруари 1993

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.