В часа на залеза изстиващ (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

Жарта на дланите ми грабна
вихрушка с тъмни дъждове,
душата ми в прегръдка хладна
сковават тежки ледове.

В часа на залеза изстиващ
ти идваш – странник закъснял,
огнище няма – да се стоплиш,
и своя огън си раздал.

Виденията да прогоним
на тъмни сенки във нощта,
отминалото да разровим,
главня мъждее в пепелта.

Ще пламне синкава жарава,
ще ни огрее светлина,
ще тръгнем с изгрева тогава,
в душите взели топлина.

25 януари 1988

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.