Незабравки (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

Бледосини незабравки – късна есен –
синовна целувка – майчино лице,
във душата звънне тих акорд на песен,
в обич се облива стоплено сърце.

Небосводът сведен в синьо се избистря,
нощната мъгла се в слънчев лъч топи,
във очите грее радостта лъчиста –
обич тя синовна глътка си отпи.

Край сребрист поток синеят незабравки –
кой ли тази нежност в цветчето им вля –
както във синовната целувка кратка
любовта си влива цялата Земя!

6 юни 1993

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.