Катедралата 1 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

1
Стоя омаян. Гледам младостта ти.
Прелива в песен пъстър колорит.
Душата – птица, погледът – открит.
Кой дух добър при мене те изпрати?
Стопяват се гори, поля, позлати,
звезди, луна, и камък, и гранит,
и ледове под вятър мразовит –
палитрата на сенки чудновати
от пламъка на твойта красота.
В дълбока зима грее пролетта
и всеки клон е приказка чудесна.
Очи закривам. Пак пред мен си ти.
Пак виждам слънце, стълбата Небесна,
на ангела вълшебните черти.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.