RSSТова стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.
1
Стоя омаян. Гледам младостта ти.
Прелива в песен пъстър колорит.
Душата – птица, погледът – открит.
Кой дух добър при мене те изпрати?
Стопяват се гори, поля, позлати,
звезди, луна, и камък, и гранит,
и ледове под вятър мразовит –
палитрата на сенки чудновати
от пламъка на твойта красота.
В дълбока зима грее пролетта
и всеки клон е приказка чудесна.
Очи закривам. Пак пред мен си ти.
Пак виждам слънце, стълбата Небесна,
на ангела вълшебните черти.
