Катедралата 2 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

2
На ангела вълшебните черти
откриват ми света на Светлината.
Минава облак. Диша планината.
Треви миришат. Минзухар цъфти.
Поточе кротко някъде шепти.
Пътека бяла стига равнината.
Пасат стада. Облъхва хладината.
Топола тънка край река трепти.
Не смея ни с очи, ни с дъх да мръдна,
а ми се иска – миг – да те прегърна,
да премалея от магия скришна.
Искрица-жар сърце да укроти,
но пада сняг от цъфналата вишна
и гълъб бял към висини лети.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.