Катедралата 3 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

3
И гълъб бял към висини лети,
и пътища незнайни се откриват.
В една Любов реки любов се вливат.
Невидим орган с меден звук кънти.
В реката-пламък Космосът тупти.
Галактиките мигом се разливат.
Морета от звезди в едно се сливат.
Безкраен кръг неспирно се върти.
Закрилниците-духове ни галят
и хиляди слънца с усмивка палят
над белия неотразим амвон.
Понасят ни пристигнали фрегати
по силата на Вечния закон
към светове и светли, и богати.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.