Катедралата 4 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

4
Към светове и светли, и богати
пътуваме. Ни дъждове. Ни прах.
И унес. Тишина. Ни капка страх.
Ни лъх-ветрец листенце да поклати.
Как? Ехо чух. И звуците познати
по нишката в душата съчетах.
Потънахме в стихията на Бах.
Стени. Лъч бял. Стъклата на квадрати.
Пред мен си ти. Неземна красота!
Картините на всичките ята
са сенки сиви. Гледат те без глас.
Прелитат тъжно чудните пернати,
та нежността на багрите е в нас
и силата на мислите крилати.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.