Катедралата 5 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

5
И силата на мислите крилати
настига те. И пъпката трепти.
В лехи зелени цветето цъфти.
По лист, по чашка капчици благати.
Пак мокри са дървета вишневати.
По камъка сълзицата блести.
Над върховете птицата лети –
частица грабнала от хубостта ти.
На кой ли смъртен тя ще я дари,
пресекла граници, земи, гори,
преминала реки, морета сини?
На силата ми извора си ти,
макар да минат хиляди години,
в сърцето блика, с вятъра шепти.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.