Катедралата 6 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

6
В сърцето блика, с вятъра шепти
една любов – един хорал небесен.
Щом чуя твоя глас, летя унесен
в надежди тайни, музика, мечти.
Душата ми в смъртта да отлети,
ще се обърне пак на дъх, на песен.
Към теб ще тръгва зиме, пролет, есен,
забравила за други красоти.
Съкровище си ти в света студен.
Запален огън. Кой е като мен?
Зърното зрее. Топла е браздата.
Как може злото да ме сполети?
Бог даде ми и теб, и свободата.
Отварят се невидими врати.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.