Катедралата 7 (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Това стихотворение е от стихосбирката „Спасението е в спастрените ни приятелства I“.

7
Отварят се невидими врати –
една Вселена вечност очертала.
Сънувам ли? – Не! Тази катедрала
сме изградили скрито аз и ти.
Как ще ме стигнат страх и самоти?
Кой звездоброец казва ми: „Раздяла”?
Коя ръка могъща би ме спряла
да не рисувам твоите черти?
Дъхът – боите, четката – сърцето.
Платното е обтегнато – небето.
Картината живее. Аз съм тук.
Не ме примамват замъци, палати
и пак ме гали тих Божествен звук.
Примамват ме пространства непознати.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.